Българските социалисти и техният цар

Авторът започва статията си с редове от българския вестник “Стандарт”, където се цитират думите на пострадали от наводненията българи: “Господ ни изпрати царя, за да ни накаже”, казват безпомощно те, обвинявайки Симеон Сакскобургготски, че не полага грижи за бързото и ефикасно оказване на помощ в пострадалите от наводненията райони на страната, наводнения, отнели живота на 17 души, лишили хиляди от родните им домове, отслабили силно българската инфраструктура. Докато обикновените хора се бореха за живота си, политиците се събираха за пореден път за провеждането на безуспешни коалиционни преговори. Въпреки че водещи български политици се застъпиха още по време на изборния ден за бързо сформиране на ново правителство, преговорите продължиха 50 дни, през които бяха направени три опита за съставяне на нов кабинет. На 16-ти август Нородното събрание одобри най-сетне центристко-лявата коалиция на социалистите, НДСВ и ДПС. Социалистът Сергей Станишев е личноста, която ще трябва да се прогрижи за изпълнение на ангажиментите, поети пред европейските патньори, той ще е този, който ще трябва да направи всичко възможно, за да предотврати евентуалното отлагане на еврочленството на страната с една година.

Вината за мудния ход на калиционните преговори голяма част от българите търсят в лицето на Симеон Сакскобургготски, бившия цар, обещал им навремето, че ако го изберат, ще подобри значително живота им в рамките на само 800 дни. В навечерието на изборите, порведени на 25-ти юни, Симеон изключи категорично възможността партията му да окаже подкрепа на ръководена от социалистите коалиция. В същото време обаче той накара хората си да водят преговори за сформиране на точно такава коалиция. В крайна сметка бившият български цар напусна масата на преговорите и попречи по този начин на сформирането на правителство, съставено от трите най-силно представени в парламента партии Социалистическата, НДСВ и ДПС.

Равносметката от управленческия мандат на Симеон Сакскобургготски е двузначна: чуждестранни наблюдатели възхваляват положителното макроикономическо развитие на страната, отразяващо се в икономически прираст от 4 до 5 процента, в ниска инфлация, понижаване на държавния дълг и на безработицата. Българското население не усеща обаче нищо от тези положителни промени. Средният месечен доход възлиза на 150 евро, а с изключение на новите богаташи повечето българи работят само за прехраната си, не са малко тези, които са принудени да претърсват кошчетата за боклук.

Предизборното обещание на социалистите да се погрижат по-интензивно за социалните услуги, допринесе може би за убедителните 31 процента от изборите през юни. Сега обаче партията на новия български премиер трябва да покаже, по какъв начин възнамерява да изпълни поетите обещания. Ще осъществи ли новото правителство изтеглянето на българските войски от Ирак, ще провери ли законноста на приватизационните сделки, извършени от кабинета на Симеон Саккобургготски, ще одържави ли, както възнамеряваше, имуществото на царя в Рила планина, чиято стойност възлиза на 170 милиона долара? За разлика от позициите по различни въпроси от политическото ежедневие сторените в миналото грехове на българското правителство са сякаш от второстепенно значение. Бащата на премиера Сергей Станишев Димитър се е борил като партизанин срещу бащата на Симеон цар Борис Трети, сключил тогава пакт с нацистка Германия. През 80-те години Димитър Станишев е член на ЦК на БКП и като такъв носи отговорност за агресивната кампания по българизирането на турското малцинство, принудила стотицихиляди български турци да напуснат страната.

Днес всичко това сякаш е забравено – новата българска коалиция обединява партията на царя, тази на социалистите и на турското малцинство. Заедно те сформираха правителство на – цитат – икономическия растеж, социалната отговорност и европейската интеграция на България. По този начин бе предотвратено поне провеждането на предсрочни избори, които биха били в полза единствено на коалиция “Атака”. Тазгодишните парламентарни избори допринесоха за съживяването на българската политическа сцена, а появата на “Атака” доведе до радикализирането й.