1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България 19 години след промените

С д-р Хайнц Брам разговаря Румяна Таслакова 23 октомври 2008

19 години изминаха от политическите промени в България. На какъв етап в развитието си е страната? Как изглежда тя през зрителния ъгъл на един германски политолог? Румяна Таслакова разговаря с експерта д-р Хайнц Брам.

https://p.dw.com/p/FfKo
След промените партийният ландшафт в България стана объркващо пъстър, смята германският политолог Хайнц БрамСнимка: AP

Д-р Брам, Вие се връщате от дълъг престой в България, където имахте възможност да говорите с политици, експерти, с обикновени граждани. Как виждате България днес, 19 години след промените? Как се разви тя в сравнение с другите посткомунистически страни?

„Първо искам да отбележа, че очаквах развитието в България, но и в Чехословакия и Полша, да протече съвсем другояче от това, което се случи. Мислех, че във всички тези страни общо взето ще се сформират две големи партии - една социалдемократическа и една консервативна, както е в повечето западни държави. Но това не се случи. Партийният ландшафт е много по-пъстър, много по-объркващ и

Dr. Heinz Bram
Д-р Хайнц БрамСнимка: DW

антикомунистите трябва да изтърпят много унижения

особено в България. За нищо на света не очаквах, че първото антикомунистическо правителство на Филип Димитров ще се провали толкова скоро и че след това ще се образува отново социалистическо правителство под ръководството на Жан Виденов. Тогава смятах, че ще се премине към двупартийна система, но се стигна до партийно роене. Сега се появиха и нови партии като Атака и ГЕРБ. Но въпреки това за мен беше немислимо, че именно под управлението на социалистическо правителство на Сергей Станишев ще се постигне икономически подем. Като се вземат предвид инвестираните средства, тази година вероятно ще се реализира превес от 5 до 6 милиарда лева. Не очаквах такъв резултат под управлението на социалистите!”

Какво друго Ви направи впечатление в България?

„Естествено, не мога да отчета като положително вътрешното развитие, поръчковите убийства, корупцията, която е пуснала корените си навсякъде, както и правната проблематика в България. Най-тежките прояви на корупция се разследват рядко, поръчковите убийства не се наказват …

Общо взето, може да се каже, че България се придвижи напред, обаче в сравнение с Полша или с балтийските държави, с Чехия, Словакия или Унгария, тя загуби много от респекта на Европейския съюз – именно поради корупцията, поради критиката от Брюксел, която беше много остра и която подрони престижа на България и която ще го подронва и в бъдеще. България реши да ангажира рекламна агенция в Австрия, която да се погрижи за по-добър български имидж. Има хора, които се оплакват, че много западноевропейци си представяли българите с калпаци, било ужасно, че се налагало да се изгради контраимидж. Не са решаващи представите за българи с калпаци, а решаващи са тежките проблеми, които Европейският съюз констатира в България. Корупция, поръчкови убийства, неприлагането на законите.

Symbolbild EU-Bericht zu Bulgarien
Последният доклад на ЕК за България беше в продължение на седмици тема на коментари в западните издания

Закони има, но те не се спазват така, както изисква ЕС

Споменахте партийната сцена. На какво според вас, г-н Брам, се дължи развитието в България, разпадането на партиите, роенето?

„Още не съм стигнал до окончателна констатация. Очевидно поведението на избирателите в България се различава напълно от поведението на избирателите в Съединените Щати например, където има две големи партии, или от избирателите в Англия или Германия. Българите се склонни към роене или се отказват напълно от един полюс, какъвто навремето беше СДС. И то макар че двете сини партии имаха големи заслуги. Без Филип Димитров, без Иван Костов България нямаше да изглежда така, както изглежда сега. Правителствата на Андрей Луканов, Жан Виденов и на Любен Беров предизвикаха катастрофални последици за страната. И въпреки това избирателите гласуваха за тези партии, които по-скоро навредиха на България. И Българската социалистическа партия все още е значителен политически актьор, докато СДС играе минимална роля. Това се дължи на дефицити на познания. Избирателите лъкатушат често от една към друга партия.”

Играят ли при това роля политическите програми на партиите?

„Удивително е, че очевидно партийните програми не играят роля. Може би при турското малцинство общата съдба играе по-голяма роля. Тези хора пострадаха през 1988 година под политическия натиск по времето на Живков. СДС пък имаше програма, но тя явно не обвързваше нито политиците, нито избирателите, не ги спаси от разединението. Програма имат по-скоро социалистите, но според мен по-скоро

Bojko Borisov Sofioter Bürgermeister
Изявлението на Бойко Борисов, че не знае каква ще е икономическата му политика, звучи доста балкански в ушите на западневропейците, изтъква д-р БрамСнимка: AP

споменът за предсоциалистическото време

сплотява избирателите на тази партия. Защото политиката на сегашното правителство не е отявлено социалистическа. До днес не е. Друга консервативна партия би могла да води такава политика. Социалистите имат по-ясно изразено проамериканско поведение от други консервативни или либерални партии. Това е странен феномен.”

А партийната програма на ГЕРБ?

„Говори се, че в скоро време ще се работи над програма на ГЕРБ. Според някои още не е свършена много работа в това отношение. Неотдавна Бойко Борисов бил запитан каква икономическа политика ще води и той отговорил: "Не знам. Не мога да кажа нищо, не знам какво ме очаква, когато Станишев се оттегли. Ще видим какво да правим." Тези думи звучат доста екзотично, доста балкански в ушите на западноевропейците. Може би за българите това да е забавно, привлекателно, за мен не е."

Какво в Германия знаят за България, г-н д-р Брам?

„За България не се знае много. Не е бил проявяван и голям интерес към България, тъй като до 1989 година комунистите не се стараеха да се представят добре пред света. Те се придържаха тясно към Съветския Съюз и може би вярваха, че маршируват в челните редици на историята, щом като са приближени към Съветския Съюз. Ако въобще имаше едри заглавия в медиите за България, те бяха с негативно съдържание – така атентатът срещу Папата, независимо дали наистина е имало пряко българско участие, или убийството на Георги Марков и суровите мерки срещу турците. Това бяха темите, с които се свързваше името на България.

Но сега, след като България влезе в НАТО и Европейския съюз, има известен обрат по посока на по-голям интерес в медиите. Обаче – както е обичайно за медиите - за една страна се говори много по-често, когато става дума за трудности, когато се съобщава за убийства. А често чуваме за убийства в България, дори и срещу журналисти или писатели. И така

Sergei Stanishev und Rumen Petkov, Bulgarien
Чрез полемиката между Румен Петков и Юрген Рот българските социалисти наливат масло в огъня, предупреждава германският политологСнимка: AP Photo

заглавията за България са с негативно съдържание

И критиката на Европейския съюз към България бе отбелязана в много критични статии и предавания. Една от темите, която се коментира сред европейската общественост, са злоупотребите с еврофондовете, защото всеки си казва, това са средства от гражданите на Европа! Не се очакваше това да се случи, правителството да загуби в такава степен контрола над усвояването на еврофондовете. Тази тема ще се следи и занапред, още повече че българските социалисти наливат още масло в огъня – както проличава в полемиката между Румен Петков и Юрген Рот. Това ще има последици.”

След разговорите Ви в България, смятатате ли, че българите могат да гледат с оптимизъм към бъдещето?

„Те не са песимисти. Поне в София имах впечатлението, че хората печелят добри пари и се наслаждават на живота. Повечето не обръщат внимание на кризите, които тревожат нас в Германия и в други страни. На банковата криза не се отдава голямо значение, хората явно не се страхуват, явно няма спестявания, но карат луксозни коли. Пари има и хората живеят осезаемо по-добре отколкото преди няколко години. И това под управлението на социалистическо правителство! Странно противоречие! Може би един ден ще разберем как са се натрупали парите в София.”