България: успехи и разочарования

Белгиецът Филип Ромбо е директор на едно от най-големите български предприятия за производство на торове Агрополихим и знае много добре колко дълбока е още пропастта между претенции и действителност в България. На хартия, казва той, всичко е наред, ежедневието обаче носи “пълно разочарование”. Пример – изплащане на фирмения данък добавена стойност. Законът обещава връщане на парите до 45 дни; в действителност предприятията чакат девет месеца и повече докато си получат парите.

Като жива мъка за бизнесмена Ромбо описва и несъответствието между държавния стремеж към тотално урегулиране и безотговорното безгрижие на бюрокрацията. Така например правителството е взело решение за въвеждане на валидните в Германия екологически стандарти, въпреки, че португалските са много по-подходящи с оглед на равнището на българската икономика. В същото време бизнесът от години вече чака да бъдат оправени улиците, да бъдат разширени пристанищата и разкрити нови транспортни артерии. “Не корупцията е ахилесовата пета на България, а невероятната ленивост и безгрижие на правителството”, пустосва белгийският предприемач.

Самохарактеристиката на Ромбо като “щастлив, но тотално фрустриран инвеститор” се отнася за повечето чуждестранни предприемачи, осмелили се да работят в България. Щастливи, защото печелят много добре, тъй като конкуренцията е слаба и в сравнение със Западна Европа съществува много по-голяма свобода за предприемаческа инициатива. Фрустрирани, защото с повече дисциплина и ефективност би могло да се постигне още толкова много. Вместо сегашните 5 – 6 процента, българската икономика би могла да има растеж от 10 процента, ако политиците си вършеха работата както трябва – едно мнение, което се споделя и от германските бизнесмени, инвестирали около 1 милиард евро в България.

В ежегодните допитвания на Германско-българската търговска камара на първо място сред недостатъците се изреждат слаба ефективност на администрацията, недостатъчна правова сигурност, корупция и престъпност, както и лошото състояние на инфраструктурата. Всичко това обаче не смущава стъпилите вече в България фирми да разширяват ангажимента си: 56 процента от анкетираните фирми искат да увеличат инвестициите си. Само един пример: веригата Практикер-баумаркт (от концерна Метро), която едва преди две години разкри първия си магазин в София, днес има вече още шест други филиала.

Като потенциален център на Балканите България интересува междувременно и международната енергийна индустрия. Най-големите български енергопредприятия бяха закупени вече от ЕОН, чешкия концерн ЧЕЗ и италианския Енел. Не е сигурно обаче дали на общоевропейския енергиен пазар ще се намери място за амбициозните планове на София за разрастване на ядрената си енергетика. Специалистите твърдят, че България няма нужда от повече електроенергия, а преди всичко от повишаване на своята катастрофална енергийна ефективност.

Местните и чуждестранните експерти са единодушни, че икономическото бъдеще на България ще представлява солидна смес от туризъм, земеделие и индустрия, като главна характеристика на последната ще бъдат не крупните инвестиции, а най-вероятно пъстра китка от различни браншове. Това разнообразие ще имунизира срещу кризи българската икономика. Земеделието има голям потенциал, но се нуждае от смели, опитни и разполагащи с много средства инвеститори, които да извършат необходимата модернизация.

Ключът за това развитие е чуждестранният капитал. Последният обаче иска благоприятни рамкови условия и ведър инвестиционен климат. Не само това: който иска да привлече инвеститори трябва да разполага с подготвена работна сила. Отговорните фактори имат много работа и в това поле. Качеството на петнайсетте български университета е доста ниско; освен това има прекалено много лоши училища и учители.

Напълно неудовлетворително е и положението на пазара на труда: в никоя друга европейска страна участието на трудовия пазар не е толкова слабо. Още от сега – казва либералният икономист Красен Станчев – в частния сектор има повече пенсионери, отколкото работещи. А тъй като населението на страната от години вече намалява, България ще може да се разраства в перспектива само ако в трудовата дейност се включат повече хора и се повиши производителността. И в двата случая на дневен ред е политиката: стимулите и инвестиционният климат трябва да си съответстват.