България – страна на поетите и певците

Освен с кирилицата и обхватното си културно наследство, простиращо се чак до траките, България си е спечелила признание най-вече в областта на операта и литературата. Най-известният й международно престижен “износ” е Кристо, но в чужбина не винаги свързват неговото име с България. Христо Владимиров Явашев е роден в Габрово през 1935 г. и през 1957 г. избягва във Виена, а след това в Париж; между най-известните му проекти, направени заедно с жена му Жан-Клод, са опаковането на Райхстага в Берлин и на Понт Ньоф в Париж. По време на пребиваването си във Виена миналата година Кристо си спомни как на млади години девет месеца е работил във Виена – като мияч на чинии. Повече от 30 години преди виенския епизод на Кристо друг именит българин също живее във Виена: Нобеловият лауреят Елиас Канети, роден в някогашния Русчук, днес Русе, който се заселва в австрийската столица през 1924 г. и остава тук до печално известния аншлус на Австрия към нацистка Германия. Тогава Канети емигрира в Лондон. Той пише и публикува на немски език, смята се за австрийски писател и през 1967 г. е отличен с голямата австрийска държавна награда. Умира в Цюрих през 1994 г.

На немски език пишат и публикуват в наше време и други двама българи, които пожънаха в последно време големи успехи. Илия Троянов, чийто роман “Събирачът на светове” спечели наградата на Лайпцигския панаир на книгата за 2006 г. и Димитър Динев, който привлече вниманието на литературния свят с романа си “Ангелски езици”. Присъжданата на всеки две години във Виена голяма награда за източно-европейска литература спечели миналата година българката Теодора Димова.

Особено във Виенската държавна опера редица големи певци като Николай Гяуров и Любомир Панчев накараха да се заговори за тяхната страна. Световна слава са извоювали с гласовете си и Райна Кабаиванска, Нели Божкова, Ана Томова-Синтова, Люба Велич и Борис Христов. През миналата година пък Веселина Кацарова и Красимира Стоянова очароваха с изпълненията си музикална Виена.

Немският театрален пейзаж щеше да е несравнимо по-беден без българския режисьор Димитър Гочев. Той е роден през 1943 г. в Първомай; почти всяка негова постановка в Германия, а и на австрийска сцена се посреща с интерес и разпалва дискусии.