България смята да усъвършенства транспортната инфраструктурата на страната

Всеки пътуващ из балканския регион вече се е натъквал на километричните опашки от товарни камиони, които с часове и дни задръстват гранично-пропускателните пунктове. Загубите, които произтичат от това за спедиторите и икономиките са огромни, а причините – различни: мудни действия на граничните и митнически органи, увеличаването на транспортния поток и често пъти недостатъчно развитата инфраструктура.

България, която заедно с Румъния иска да влезе в ЕС през 2007 г., има намерение да разшири транспортните си артерии. Министърът на транспорта Николай Василев вижда страната си като основен разпределителен център за транспортния трафик в ЮИЕ, който непрекъснато нараства след края на войната в бивша Югославия. За времето след като България влезе в ЕС, транспортното министрество предвижда прираст на транспортния обем от около 10 % годишно. Ако някой ден и Турция стане членка на ЕС, а конфликтите в Близкия Изток поутихнат, България, също както и Румъния, Сърбия и Македония ще се превърнат в мост между Европа и Азия. Тези страни обаче почти не са подготвени за подобна роля и нямат възможността, със събствени сили да изградят нужната за целта инфраструктура.

България смята да предприеме сега решаваща крачка напред и да инвестира близо 2 милиорда евро до 2009 година. Правителството има намерение да запълни липсващия участък от около 230 километра по автомагистралата между София и Истанбул и да да свърже столицата с черноморското пристанище Бургас.

Изграждането на втори мост над Дунава пък трябва да преодолее затруднения трафик между Видин и Калафат. Според предвидените планове, на запад ще се довърши строежа на автомагистралата до сръбския град Ниш, макар че сръбската страна се бави в изграждането на нейната отсечка от пътя. Освен това е предвидено уголемяване на черноморските пристанища Варна и Бургас, както и разширяване на железопътната мрежа в страната.

Договорите за тези начинания могат да бъдат подписани още преди изборите през месец юни. Дали амбициозните планове ще бъдат рализирани, зависи много силно от мениджърските качества на институциите.За целта е нужно да се договорят и подпишат с многобройни партнори доста сложни схеми за финонсиране и планиране. Като страна-кандидатка за членство в ЕС, България може да разчита на фондовете от Брюксел. Европейската инвестиционна банка също може да отпусне кредити. Остатъкът ще се вземе от бържавния бюджет. След като страната влезе в ЕС, перспекнивите за нея са още по-благоприятни. Тогава България ще има право на редовен достъп до тези решаващи източници.

Финансирането на строежа на втория мост над Дунава беше скрепено с подписите на финансовия министър Велчев и представители на Европейската комисия преди няколко седмици. Разходите се изчисляват на 225 милиона и 800 000 евро. Километър и 400 четра шосеен път и два и половина километра железопътен - ще свързват България и Румъния. Чуват се обаче и някои обвинения за корупция – например миналото лято, когато стана ясно, че коцесията за изграждането на магистрала Тракия от Пловдив до турската граница не и била дадена след обичайната тръжна процедура. Българският печат обвини министърът на регионалното развитие Валентин Церовски за корупция. Той се защити с аргумента, че нямало други кандидати. Във финансовото и транспортното министерство смятат, че голяма част от инфраструктурните начинания ще могат да бъдат реализирани чрез даване на международни концесии.

Покрай бурното развитие на шосейния транспорт, речният транспорт по Дунава играе незначителна роля. Предвидено е все пак през идните години да се модернизира дунавското пристанище Лом за 30 милиона евро и да се специализира за кентейнерни товари. Генералният секретар на международната Дунавска комисия Даниел Недялков се надява, че колебливата тенденция за развитие на речния траспорт скоро ще се засили.