България си остава бедна страна

Българската икономика расте, германските фирми откриват страната за себе си. Въпреки това България ще остане още дълго най-бедната страна в Европа

Магазините на Практикер в България са вече седем, още тази година към тях ще се добави и още един. През първите девет месеца на 2007-ма оборотът е нараснал със 78 процента спрямо предходната година и е достигнал 48 млн 300 хиляди евро. Магазинът на Практикер в София изглежда като всички други по света - голям син контейнер с паркинг наоколо. Човек като нищо би допуснал, че е някъде в Германия, ако не бяха шепата ромски бараки покрай улицата. С камарите боклук между тях, простряното пране и дима от ръждясалия кюнец.

Ръководителят на Практикер-България Райнер Витка живее в страната от три години и половина. Както казва - "нашата задача е да събудим потребностите на клиентите". Хората постепенно са започнали да се замислят за изолацията, продажбата на мебели също върви добре. Покупателната способност на българите расте, но изходното ниво е твърде ниско.

"Все още става дума за оцеляването" - казва Лиляна Николова от Германско-българската индустриално-търговска камара. С което заместник-шефът на Камарата Андреас Шефер е напълно съгласен. Когато идва преди три години в България, остава изумен от състоянието на страната. Но за съвсем кратко време се е променило много. Той говори за концерни като Метро, Реве, Кауфланд или Хит, които вече са дошли в България, за нарастващата външна търговия и интереса на чуждестранните инвеститори. Текстилната индустрия, например, печели от комбинацията от ниско заплащане и географска близост до важните пазари, електрониката и информационните технологии - от добрите специалисти. Германските предприятия откриват България като пазар, използват ресурсите на страната, инвестират в съществуващи фирми или откриват нови. Шефер говори за "определена професионализация" - постепенно в България се появяват все повече дееспособни, ориентирани в международен план фирми.

И шефът на Байерсдорф - България Томас Вит е на мнението, че страната се променя. Оборотът на хамбургския концерн в България вече е достигнал 12 млн евро, Вит разчита на още един плюс от 30 процента през тази година. В търговията има подем - отбелязва менижърът, подкрепяйки се с факта, че се изграждат все повече молове. Същевременно прави впечатление, че и до момента нито една от големите вериги дрогерии не е представена в България.

През 1997-ма година в България все още цари хиперинфлация, икономиката се гърчи. В десетте години оттогава положението се е стабилизирало. Европейската комисия прогнозира ръст в брутния вътрешен продукт от 6,3 за тази и 6 процента за следващата година. Растежът се дължи в най-голяма степен на увеличеното вътрешно търсене: инвестициите се насърчават чрез ръста в кредитите и преките чужди инвестиции, частното потребление - чрез нарастващата заетост и увеличаващото се заплащане. Правителството разчита на бюджетен излишък в размер на три процента от брутния вътрешен продукт през тази година. И ако не беше инфлацията, която за тази година ще достигне 7,1 на сто, България дори би изпълнила критериите на еврозоната.

Което, обаче, не бива да подвежда - България все още е най-бедната сред страните-членки на Европейския съюз, средната покупателна способност не достига и 40 процента от средната за Общността. Песимистите изтъкват лошата инфраструктура, корупцията и организираната престъпност, ограничения административен капацитет, сенчестата икономика и растящото социално неравенство. София, в която няма безработица, улиците са задръстени от скъпи коли, а хората седят по ресторантите и кафенетата - София не е България. Младите се насочват към градовете или към чужбина, по селата остават само възрастните хора с нищожните си пенсии, които могат да се изхранват единствено със собствено производство. По софийските тротоари все по-често могат да бъдат видяни възрастни жени, излезли да продадат кофа дюли, щайга круши или малки букетчета от градините си.

Както казва заместник-шефът на Германско-българската индустриално-търговска камара Андреас Шефер - промяната се осъществява по-бързо в частната икономика по-бързо, отколкото в правосъдието и в администрацията. Наистина - данъците са много ниски, но за предвидимост на финансовата бюрокрация не би могло да се говори. Което определено е проблем за предприятията и инвеститорите. Въпреки адаптацията на правото към европейските стандарти, все още има достатъчно възможности да "изтормозиш" някого - казва Шефер.