България през седмицата

След седмици на нестихващи скандали дойде голямата пролетна ваканция и всичко изведнъж утихна. Българите, които масово се оплакват от бедност, задръстиха с колите си контролнопропусквателните пунктове на път за почивка в съседите ни. Работодателите от своя страна нададоха вой срещу прекалено дългите празници, които българските правителства отпускат на населението. Една груба сметка на официалните и неофициални празници (а последните са непълноценни работни дни) показва, че

у нас се работи около половин година,

а само месеците октомври и ноември са време за непрекъсната работа за всички. В останалото време на годината или се празнува, или се вземат годишни отпуски, което прави производителността изключително ниска. И не само.

Докато в началото на прехода безработицата беше основен лайтмотив, днес има дефицит на качествена работна ръка.

Половината от прехода изкарахме на фона на непрекъснатото левичарско и сантиментално хленчене за

„достоен труд и достойна заплата”.

На тази струна заложи и Симеон Сакскобургготски. Той обеща нов морал в политиката, който заедно с прословутото българско трудолюбие щял да даде резултат за осемстотин дни. Днес не само, че няма помен от тези обещания, но резултатът е повече от плачевен. Държавата по никакъв начин не може да стимулира гражданите си да работят и то да работят качествено. По-страшното е, че не могат да ги стимулират и от частния сектор, който в много отношения е далеч по-неприятен от държавния.

Българите все още предпочитат гурбета пред родината,

защото с малки изключения в чужбина се държат с тях далеч по-добре отколкото сънародниците им тук.

В България от труда няма полза, въпреки че денят на труда е обявен за празник. Сивата икономика и далаверата са пример за подражание. Техните плодове са видими за всички и навсякъде, докато плодовете на честния и добросъвестен труд са рядкост. В България този труд не се цени, за това и почти никой не работи професията си с радост и всеотдайност. Повечето смятат, че не са на мястото си, че заслужават повече, че да се работи няма никакъв смисъл и когато им се отвори възможност, бързат да се махнат.