“България през седмицата” – размишления на Мирела Иванова

Участието на България в антитерористичната коалиция – като че ли се разбира от само себе си – не може да мине без жертви. Смъртта на редник Гърдев освен скръб и съчувствие, предизвиква обаче и тягостното ни стъписване, че не може да мине и без скандали. Скандалът се превърна в хранителна среда на обществото ни, скандалът е приятелският огън, с който всеки ден ни обстрелват управляващите. Най-добре, изглежда, са въоръжени в Министерството на отбраната – оттам ще да е заложена мината с анонимното писмо в Интернет, оттам час по час избухват информационни залпове за ощетяващи ни с милиарди договори, за изостанали в страната бронирани джипове, за разпродадени на безценица имоти, проблясват сигнални ракети за жестоката окопна война между военното и политическото ръководство.

Да не би пък ние да си предизвикваме бедите, като мислим само лошото. Главите ни, превъоръжени с примиренчески мрак и отчаяни мъдрости, и току някой вземе, че избухне със страшни думи: ела зло, че без тебе по-зло, и от лошо има по-лошо, и прочие. Току вземе, че си продаде единия бъбрек или цялото тяло, после пак е нещастен. Вместо да движи само по позитивни коловози и да сияе от доволство като вицепремиерът Василев, например. Като го гледаме и ни се дощява и ние да участваме във веселбата. Ами участвайте, ще ни препоръча някой проправителствен мъдрец, устройте си я и участвайте.

И тогава събираме кураж и се размечтаваме как ще вдигнем една голяма сватба за чудо и приказ. Ще поканим Ибряма, магичният кларнетист от старозагорското село Богомилово, а той как умее да свири, да разбужда кръвта и копнежа, да разчувства живи и мъртви. Ще се надигне поетът Никола Фурнаджиев от гроба си и ще подхване своето безсмъртно стихотворение: Аз издигам ръка и ви каня със пъстрата бъклица,/ мои братя без път, мои братя със черни гърди, / във неделя е тя, - мойта сватба, - елате ми с мъката/ и със страшната скръб на безкрайните стари земи.” А сетне ще поведе хорото, до него ще се залови и офицерски кандидат Гърди Гърдев, ще заиграят двамата див и езически танц, и ще зарецитират нататък: “Като крави в нощта, като крави от кърви окъпани, / над главите ни бдят, тъмни облаци бавно пълзят./ Ах, гърмете земи, мои тъмни и огнени тъпани, моя тъмна съдба, моя сватба и весела смърт!” И от енергията на тия думи огньовете сами ще пламнат, ще се завъртят хората и чеверметата, ще закипи и затрещи бълтарската магма. Ибряма ще надува кларинета цели 14 часа, ще се предава бъклицата от ръка на ръка, ще вилнее духът, ще облита простора, ще зачудва Европа – ей, ти Европо, тия диви Балкани, ей ти на гол тумбак чифте пищови, ей ти културен туризъм. Но културен туризъм без нестинарки бива ли? И без това месото ще е оглозгано до кокал, огньовете ще са утихнали до жарава. И ще запристъпва Нина Чилова боса по въглените, вместо икона в ръцете си ще държи картина на Златю Бояджиев, ще се залюлеят в екстаз русите й къдрици, ще се залюлят в екстаз и нашите умилени сърца, ще се хванем за пищовите и вместо един срещу друг, ще загърмим в небесата и ще разкъсаме информационната завеса, ще разгоним тъмните облаци, отколе затиснали душите ни по тия земи.