България през изминалата седмица

На лице беше и всеобщата неадекватност на българското общество да реагира благоразумно в екстремни ситуации. Искам да кажа, че политиците носят основна отговорност, но тя не е изцяло тяхна. Голяма част от медиите истеризираха излишно обстановката и вместо да потърсят подходящ тон и внимание за систематизиране на фактите го удариха на откровен популизъм в борбата за публика. В желанието си да подражават на СNN в извънредни ситуации

някои български телевизии постигнаха комичен ефект

защото освен да предаваш нещо „на живо”, трябва да имаш и какво да кажеш или да оставиш картината да говори сама по себе си. Вместо картина видяхме репортерки със слушалки в ушите, които непрекъснато се „включваха”, за да кажат, че още нищо не се знае и викаха оглушително „Чуваме ли се, чуваме ли се” на фона на издигащ се в далечината пушек…

Давам този акцент, защото всички останали – и медии и опозиция вече казаха, каквото имаше да се казва за неадекватното поведение на властта.

Само че при демокрацията властта е такава, каквито сме ние

Нейната неадекватност е следствие от нашата. Ако не беше така, т.е. , ако ние бяхме адекватни, а управляващите не, щяхме да сменим управляващите според мярата на собствената ни адекватност. Фактът, че никакви гафове и скандали не събарят това правителство, показва, че неговото поведение все още няма алтернатива. Дълбоко се съмнявам, че някой щеше да се справи по-добре в ситуация като тази, като имам предвид ежедневните сблъсъци с българската неадекватност. За щастие все още ни се случват изпитания, които са по мярата на собствената ни немощ и почти не преминават границите на нашите скромни възможности. В случая трябва да сме благодарни, че всичко мина без жертви и огромни поражения, но и да знаем, че това е така не заради нашите усилия.