България и членството в Европейския съюз

Приемането на България в Европа – особено през последните два месеца – се превърна в сакрална фраза за всички, които заставаха на трибуната, за да обяснят как ще управляват, както и за всички, които мотивираха отказа си да управляват.

Първите – обясняваха, че ще направят всичко възможно да не се отлага членството на страната след датата 1 януари 2007. Вторите – бързаха да пророкуват, че това няма да се случи и вината ще е на онези, които се стремят към кабинетите на новото правителство.

«Провалът ще е ваш и това ще ви свали от властта! Тогава на политическата сцена ще дойдем ние!», се говореше зад кулисите. Твърдение, което очевидно няма отношение към абстрактното събирателно наречено България, а към много малка част от нейния партиен елит.

Приемането на България в Европа е някакво магическото уравнение, около което вървяха преговорите за съставяне на кабинет и което продължава да бъде най-силният аргумент за всеки избор или управленско решение, изричан, когато всички други доводи вече са изчерпани.

В това именно е най-голямата опасност за онези настроения в обществото, които ще се оформят когато това стане факт.

Защото Европа не е магия, нито оазис. Европа е набор от правила. В много случаи по-строги от съществуващите у нас. Те със сигурност няма да се харесат на по-голямата част от населението, което в момента наблюдава под медийна хипноза епизод след епизод от парламентарния сериал и не е в състояние да разчлени и преведе на всекидневния език на своя бит правилата, които ще се наложи да спазва.

Вярно е, че експертите, както и политическия елит имат точна представа за ангажиментите, поети от страната. Вярно е, че договорът е на разположение на всеки, който се интересува – както многократно подчертава Меглена Кунева. Но е вярно и друго: договорът е неразбираем за тези, които ще трябва да ваксинират овцете и кравите си, например, според изричните предписания в съответния текст.

След малко повече от месец ще бъдат консултациите с Еврокомисията. Дотогава новоизбрания кабинет, както и експертите в съответните министерства трябва да се справят с изпълнението на задачите.

Добър сигнал за Европа и може би някаква гаранция за това, че ще продължим старанието си, е запазването на Меглена Кунева в кабинета Станишев. Защото тя със сигурност знае какво стои зад сакрализирания хоризонт, наречен Европа.