България и Румъния се доближават все повече до Европейския съюз

Двете кандидатстващи за членство в Европейския съюз държави България и Румъния са значително по-бедни от осемте страни от Средна и Източна Европа, които се присъединиха към Съюза на 1 май 2004-та година. Но и двете държави са постигнали значителен напредък по своя път на реформи. Интересът на чуждестранните инвеститори расте. Приближаващото европейско членство гарантира стабилност. Атрактивен е и големият южноевропейски пазар с 55 млн души население. Миналата година чуждите инвеститори са вложили в региона 8 млрд евро, от които 80 процента – в България, Румъния и Хърватия.

Хърватия също има статута на държава-кандидатка, но засега изчаква със започването на преговорите заради трудностите в сътрудничеството с Трибунала в Хага. Като се има предвид, че Хърватия, със своя годишен доход на глава от населението – 6 200 евро, е по-богата от Румъния – с 2 700 евро и България – с 2 500. Стадият на икономическото развитие на Хърватия е по-сравним с този на средноевропейските държави, отколкото с този на Румъния и България. В сравнение, обаче, с голямото количество чужди капитали в осемте нови държави-членки на Съюза от Средна и Източна Европа, Хърватия има още доста да навакса. Този люк се проявява и в ниското ниво на производителността.

И в момента Европейският съюз е най-важният търговски партньор на югоизточноевропейските държави-кандидатки за членство. 60 процента от износа и 55 процента на вноса са със страните от Общността. Докато регионалните търговски връзки са по-скоро откъслечни, но шансовете за интензифициране им растат на базата на общия енергиен пазар и на 29-те двустранни споразумения за свободна търговия, които предстои да се трансформират в зона за свободна търговия. Частният сектор в България осигурява 75 процента от създаваните блага, в Румъния – 70 процента. В Хърватия, където приватизацията напредва по-бавно, приносът на частния сектор в икономиката е 60 процента.

И в България, и в Румъния има голямо предлагане на добре образована и изгодна работна сила. Доброто име на румънските инженери или на българските математици и софтуерни специалисти е познато. Независимо от дефицита на реформи все повече чуждестранни предприятия напират към българския и най-вече към румънския пазар със своите 23 млн потребители. Икономическата динамика на региона, която през 2004-та година отбеляза ръст от над 6 процента, привлича. Развитието на автомобилопроизводството в Румъния показва, че интеграцията на даден бранш в международната мрежа е възможна и от този район.

Положителните инвестиционни тенденции се очаква още повече да се заселят от гледна точка на приближаващото присъединяване към Европейския съюз. И инвеститорите в никакъв случай не бива да се тревожат, ако членството на Румъния и България – както вече все по-често се казва напоследък – бъде отложено с една година – до 2008-ма. При положение, разбира се, че процесът на реформи продължи. Забавянето на присъединителните преговори с Хърватия вече доведе дотам, че реформите замряха. Като към това трябва да се добави и още нещо – под впечатлението на френското и холандското Не на Европейската конституция държавите, кандидатстващи за членство в Съюза вече се питат дали са добре дошли.