България и нейните външнополитически предизвикателства

„Предстои безмилостно откровен разговор с българското общество за основните предизвикателства пред страната в контекста на членството в ЕС” – тези думи на министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, казани по повод огласените в самия край на 2007 –ма данни на социологическо изследване, подсказват очакваните сериозни трудности през втората година на еврочленството. Макар че новото европейско битие на хората е без алтернатива и те го подкрепят, според проучването броят на еврооптимистите в страната е незначителен, а страховете на гражданите са много. Повишаването на цените в резултат на инфлацията, недоверието към държавните институции, опасенията от злоупотреби със средствата от европейските фондове, достигналите критично ниски точки здравеопазване и образование – всичко това освен тежките въпросителни пред управлението през започналата втора година от членството в ЕС, създава и опасения от избуяване на европесимизъм и производните от него ефекти за обществото.

През 2008-ма най-много работа предстои за изпълнението на препоръките на ЕК в областта на екологията.

„Побългаряването” на екологичната програма „Натура 2000”

със свиване на защитените територии, както и наложените от ЕК съкратени квоти за количествата въглероден двуокис пред страната поставят пред сериозно изпитание неубедителното управление на тристранната коалиция. През годината се очаква България да получи по-голяма яснота кога ще може да се присъедини към еврозоната. Дефицитът по текущата сметка и инфлацията са вероятно най-тежките проблеми, които българската икономика предстои да преодолее, за да може да въведе еврото като своя разплащателна парична единица.

Сред основните приоритети през следващите две-три години несъмнено ще бъдат присъединяването на страната към Шенгенското пространство, запазването на висок икономически растеж, за който основна роля ще играят икономическите отношения с големите европейски държави начело с Германия, участието в укрепването на зоната на правосъдие, свобода и сигурност,

както и изграждането на единната европейска енергийна политика – все предизвикателства, изискващи солидна управленска воля и обществена подкрепа.

Задача на българската дипломация във външната

политика на ЕС може да бъде нейната активна роля

в

приближаването на съседните страни към членството им в ЕС.

Още в края на миналата година България се опита да играе конструктивна роля в решаването на въпроса със статута на Косово и доколкото това е европейски проблем, най-вероятно тези усилия ще продължат.

Съвсем естествено приоритетни ще останат отношенията с евроатлантическите партньори. Положителни знаци на сътрудничеството в рамките на НАТО ще продължат да бъдат участието на български военни контингенти в мисии на Алианса в различни горещи точки на планетата, модернизирането на професионалната вече българска армия, както и започващата през тази година дейност на съвместните българо-американски военни съоръжения на територията на страната.

Ключови предизвикателства ще представляват отношенията на България с Русия, особено в контекста на посещението на руския президент Владимир Путин в София в началото на този месец, на Черноморското икономическо и политическо сътрудничество, работата в ООН по проекта „Алианс на цивилизациите”,както и на други важни външнополитически направления.

Накратко, България навлиза в една сложна и отговорна външнополитическа година, чиито изпитания ще бъдат не по-малко трудни от вътрешнополитическите.