България и българите – погледът на чуждестранните медии

Така например агенция Франспрес, цитирана и от други медии, днес пише следното:

“Конституционната криза на ЕС заплашва да се превърне в криза на разширяването. Само преди една година, когато наведнъж бяха приети 10 нови страни, сред европейските елити цареше настроение на подем. След като обаче избирателите във Франция и Холандия отхвърлипа конституцията на евросъюза, призивите към по-нататъшно разширяване на междудържавния съюз станаха твърде тихи. Аспирантите за ЕС България и Румъния биха могли да усетят това първи.

“Ясно е, че планът за разширяване на ЕС е запълнен”, заяви финландският комисар на ЕС по разширяването Оли Рен след референдумите миналата седмица. При следващите стъпки на разширяването трябвало “много внимателно да се внимава, елементът на интеграцията в ЕС да се съхрани”. Или с други думи казано: преди да бъдат приети нови членове, първо трябва досегашните да бъдат изцяло интегрирани.

Заплануваното за догодина присъединяване на България и Румъния би могло по-този начин да се забави до 2008-ма, но да се отмени като че ли вече е невъзможно, преценяват експерти. Преговорите с двете страни са напреднали до такава степен, че би било трудно да се спре цялата работа, казва Марко Инчерти от Центъра за европейски политологически изследвания в Брюксел. За всяка следваща страна обаче щяло да бъде “много трудно да се присъедини към съюза през близките години.”

Според Сабина Вьолкер от Германското общество за външна политика резултатът от конституционните референдуми е признак, че населението на евросъюза не е съгласно с разширяването. Точно България и Румъния, които според схващанията на редица критици не са добре подготвени за присъединяването, предлагали на популисти и евроскептици обширни възможности за атаки. Искат или не, правителствата в ЕС трябва да се съобразяват с това, казва Вьолкер.”

По-късно днес същата агенция Франс Прес цитира двамата германски евро-политици Елмар Брок от ХДС и и Инго Фридрих от ХСС:

“Искаме по-скромна Европа, която да регулира само онова, което трябва да се регулира на европейско равнище”, заявил Фридрих, който е и заместник-председател на ХСС. Според него всички законопроекти трябвало да се проверят от гледна точка на това, дали биха издържали на референдум и поради туй да се забави приемането на България и Румъния. Към мнението му се е присъединил и Брок. Според двамата политици от ХДС и ХСС, които изцяло отхвърлят присъединяването на Турция, приемането на София и Букурещ можело да се отложи най-малко с една година.

Агенция Ройтерс в обширен материал за миграцията обръща внимание върху страховете от евтина работна ръка, нахлуваща в Европа от изток и донякъде ги оборва с данни от Унгария, където даже се изпитвал недостиг от работници, по-специално в сферата на здравеопазването, строителството и други – общо около 400 хиляди работни места. В тази връзка м-вото на труда в Будапеща възнамерявало да намали срока за издаване на разрешения за постоянно пребиваване в Унгария от сегашните 10 години на две години и половина за кандидати от България, Молдова, Хърватия, Казахстан и Беларус.

Редица западни медии, отново начело с Франс прес публикуват днес съобщение, озаглавено “Нова светлина върху убийството с чадъра на българския дисидент в Лондон през 1978 год”. Медиите припомнят за смъртта на писателя Георги Марков по повод на интервюто на Ажанс Франс Прес с журналиста Христо Христов, чиято книга по случая Марков престои да излезе този месец. Христов твърди, че е намерил в МВР в София инструкции от 1977 год. , предназначени за агента с псевдоним Пикадили, как да работи за “неутрализирането на “Вагабонт” /което е пък псевдонима на Марков, даден му от българската ДС. По-нататък в съобщенията се цитира Христов с общо взето неновата хипотеза за датчанина от италиански произход, арестуван през 1970 год. в България по обвинения във връзка с наркотици съгласил се да работи за българските служби след натиск от КГБ.

И по отношение на спорта новините в чужбина свързани с българските изяви не са сред най-ласкателните, тъй като и днес вест номер едно е за поражението на българските футболисти срещу хърватските национали на собствен терен и отпадането на България от участие в световното първенство по футбол в Германия догодина.