България и борбата срещу трафика на хора
20 февруари 2008В рамките на първия глобален форум на ООН за борбата с трафика на хора, който се проведе във Виена, Юлия Дамянова се срещна с Кристиина Кангаспунта, шеф на отдела за трафика на хора към Службата на ООН за наркотиците и престъпността.
Какви са размерите на този проблем в България?
К. Кангаспунта: Според нашите собствени данни, България е страна, от която идват много жертви на това престъпление, но тя е и страна през която минават канали на трафик на хора. Изглежда обаче, че България все повече се превръща и в крайна цел, но нямаме много информация за това. Фактите показват, че хора и то най-вече жени, стават жертва на трафик с цел сексуална експлоатация. Деца и по-специално децата от ромски произход, стават жертва на трафик с цел просия в западноевропейски и южноевропейски страни. Имаме данни и за това, че мъже стават жертва на трафик или за сексуална експлоатация или за принудителен труд.
Можете ли да подкрепите всичко това с цифри?
К. Кангаспунта: Не можем да кажем колко души са станали жертва на трафика на хора, защото това всъщност е скрито престъпление. Трудно е да се намери каквато и да било информация за него, а и повечето от жертвите минават по каналите за трафик без никой да ги забележи. И ако вземем за пример онези мъже, които стават жертва на трафик с цел принудителен труд, много малък брой от тях биват идентифицирани.
Българските власти ли са виновни за това?
К. Кангаспунта: Не, това е проблем навсякъде по света. Не мисля, че България се справя по-добре или по-зле от останалите. Това е един скрит проблем и мисля, че нямаме методи за идентификация, въпреки че познанията ни в тази област нарастват. Подобрява се и подготовката на властите, но все още много голям брой страни не могат да се справят с проблема.