България в ролята на манекен от витрина

Че положението не е никак розово – това е ясно отдавна. Розови са само очилата, през които официална София продължава да гледа на случващото се. Надеждите са, че и този път ще се размине на страната, ей така - с малко критика от Брюксел, с порицание пред строя, с което българите отдавна вече са свикнали. Жива е и надеждата, че все пак няма да се стигне до налагането на предпазни клаузи, спиране на финансирането, или, не дай си боже – до изключване на България от механизма за вземането на решения в ЕС.

Снишаване, снишаване

Тази позиция на “снишаване, докато бурята отмине”, никога не е била печеливша за България – нито по Живково време, когато беше родена крилатата фраза, нито в годините на прехода.

Няма да донесе резултати и сега в дебата с Брюксел. Един-двама сменени министри, един новоразкрит ресор за фондовете и няколко разкрити корумпирани държавни чиновници едва ли е достатъчно, за да промени това негативния образ на България в Европа. На този фон всякакви сценарий за снишавания, имитация на реформи за пред света или настоятелни призиви, страната да не бъде наказванаа със спиране на финансирането, не вещаят нищо добро.

Разочарование

Дано не се окажа лош пророк, но този път, струва ми се, чашата на търпението е готова да прелее. В Германия, но и в други от “големите” в ЕС, се засилват политическите и обществените настроения срещу България заради несправянето с поетите ангажименти. Все по-силно се чуват и все по-остро звучат гласове, които наливат вода в мелницата на противниците на прибързаното приемане на България в общността.

Увеличава се и делът на онези наблюдатели, които смятат, че България е постигнала мечтата си за Европа прекалено бързо, без да е готова да прилага общите закони, правила, ценности и норми.

Европейци, но не съвсем

Сега България прилича на манекен от витрина: отвън изглеждаща добре, надянала европейски одежди, а отвътре – празно, пусто и сухо, обвивка без съдържание, кройка, отклоняваща се от европейските модели на политическо, културно и обществено поведение и порядки. Да споменем само феномени като връзкарство или шуробаджанащина, които модели на поведение не само не се вписват в европейската ценностна система, но и будят истинско неразбиране в онази Европа, за която българинът винаги си е мечтал. И за която, ако трябва да цитирам Иван Кулеков, “продължава да си мечтае и след като вече е стигнал в нея”!