България в огледалото на чуждите медии

Това че европейските медии започнаха да отделят много повече място на своите страници за България и Румъния е логично и очаквано. Внимателното четене на анализите и изводите, които можем да направим от посочените в тях констатации със сигурност няма да изненадат българската аудитория. Какво следва от това обаче – първо, хората, които имат отношение към имиджа на страната ни ще получат поредното доказателство за това, че от 1 януари 2007-ма това че си “българин” – макар и формално да стане синоним на “европеец”, ще продължава да се свързва от милиони европейски граждани като негативна характеристика, ще продължава да се асоциира с корупция, трафик на хора, кражби на коли, ПЛЮС бедност и недоразвитост.

Последните публикации, които се появиха в тежката артилерия на западния медиен свят - като вестниците “Таймс”, “Фигаро”, “Файненшъл таймс” и “Нувел обсерватьор”, не само че поставят акцента върху липсата на готовност на двете нови балкански държави да влязат в съюза на 1 януари 2007, но – още по-унизително – подчертават недвусмислено, че в тази двойка по-слабият и неподготвен член е България. Ето няколко примера. Вестник “Таймс” пише:

“Още по-сериозна загриженост предизвиква, особено в България, неспособността на съдилищата да се справят с удивително широко разпространената корупция.” Въз основа на този анализ чешкияат вестник "Лидове новини" продължава:

“Основен проблем е голямата корупция и в двете страни, а в случая със София - и провалът на държавните органи да се справят с организираната престъпност”. И продължава: “Над България освен възможността за спиране на помощите виси и заплахата за наказания”.

Нищо ново, както се казва, само че ако досега тези проблеми бяха известни преди всичко на професионално ангажираните с процеса на разширяването политици; ако степента на готовност на София и Букурещ се мереше в офисите на Комисията в Брюксел и това не интересуваше нито жителите на Кьолн, нито жителите на Бордо, след появата на множество подобни публикации първата реакция на средностатистическия германец, датчанин, испанец и англичанин например, които по условие познават твърде слабо източната част на континента, би била негативна. Колкото и да е несправедливо обобщението за балканските обитатели на континента, които така или иначе крайната европейска десница не желае да среща в своя квартал, то ще бъде факт, с който българите и румънците ще се сблъскват. Това реално ще се окаже пречка за бизнеса и професионалните контакти на мнозина. И вероятно, едва когато хората усетят реакцията на своите западни партньори, ще си дадат сметка и за този страничен ефект от лошата работа на кабинета и от степента на корумпираност на българската политическа класа.

От това неминуемо ще пострада първото поколение “нови европейци”. Как ще се променя образът на България по-нататък всъщност зависи от нас-самите.