България - външна граница на ЕС

Броени часове след празничните фойрверки, възвестили приемането на България в ЕС, по нейните граници с Турция, Гърция, Македония и , колкото и парадкосално да звучи, с Румъния, проблемите започнаха. Тяхната специфика говори за неподготвеността на страната да бъде ефективна “външна граница” на ЕС, както и за засилващия се хаос в административното осигуряване на тази функция.

През първият ден на 2007-ма, на прословутия контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево-Капъкуле на границата с Турция се образува километрична опашка от ТИР-ове, чакащи да преминат през българска територия на път към Европа. Причината – шофьорите на тежкотоварните камиони нямаха визи за преминаване през страната. Според изискванията на ЕС, на граничните пунктове не се издават визи, поради което решаването на възникналия проблем трябваше да се търси в българското Генерално консулство в Одрин. Оказа се, че след отпадането на държавните таксови марки, използувани за транзитното преминаване от Турция към България досега, от първия ден на новата европейска граница всички турски граждани, които преминават транзитно през българска територия , следва предварително да получат транзитни визи от консулските служби на България в Турция или на територията на страната, където те се намират. Въпреки твърденията на София, че още преди шест месеца е предупредила официално по съответния ред южната си съседка за необходимостта от визи от 1 януари 2007 година за пребиваване или транзитно преминаване, консулството в Одрин, по искане на министъра на вътрешните работи е трябвало да заработи в извънреден режим за да се справи с опашките от чакащи турски граждани и превозвачи.

На границата между двете европейски съседки България и Гърция също възникнаха сериозни проблеми. Желаещите да влязат в страната гръцки граждани, които през почивните празнични дни бяха много трябваше продължително да чакат на българските гишета. Според обясненията на шефове на Главна дирекция “Гранична полиция” на МВР, причина за забавената процедура били техните документи за самоличност, данните в които били “изписани на ръка”. Всичко това принуждавало българските власти да въвеждат в информационната система тези данни, също ръчно. Не по-малки бяха ядовете и на българските граждани, пътуващи към Гърция, които се оказа че не притежават т.нар. “Зелена карта” за застраховка на превозните средства, а само сертификат, който удостоверява, че са си платили задължителната “Гражданска отговорност”, включваща и въпросната “Зелена карта”. На въпрос към реномиран застраховател в София защо все още не се издава характерния унифициран документ в зелен цвят, получих отговора, че “това ще стане, когато управляващите ни наредят”. Въпросното “нареждане”, обаче се бави поради несклю-

ченото все още многостранно гаранционно споразумение с националните бюра на автомобилните застрахователи на всички държави-членки на ЕС и съответната липса на последващо решение на Европейската комисия за отпадането на граничния контрол по отношение на наличие на валидна застраховка. Оказва се, че за да влезе в сила въпросното споразумение, е необходимо присъединяването на Великобритания, която е единствената държава, неподписала към момента многостранния договор.

Най-парадоксални, обаче, се оказаха граничните трудности с Румъния. Гюргево, общината която “пресреща” автомобилния трафик по единствената връзка между двете европейски съседки, известна като “Дунав мост”, упорито отказа да отмени доста солените такси за преминаване на всички превозни средства идващи от България. През почивните дни тези такси бяха въведени отново, въпреки, че за няколко часа, под натиска на официални София и Букурещ са били отменени от кмета на Гюргево.Той, от своя страна обяснил, че своеобразната “блокада” на моста била, представете си, организирана от румънската опозиция.

Проблемите на границата с Македония също се засилиха. Оказа се, че двете български консулства в съседната република – в Скопие и Битоля – не са в състояние да обработят документите на хилядите желаещи да получат визи за България. Въпреки уверенията на българския посланик там, че “хаос в издаването на визи няма”, търговци и превозвачи от различни македонски общини твърдят, че трябвало да чакат по 15 дни за получаване на исканото разрешение. Отделно от това са проблемите свързани със слабата техническа осигуреност за издаване на визи на консулствата, както и тяхното двучасово работно време само в делничните дни.

Така още от първите дни на еврочленството си, България усети на практика трудностите да бъде външна граница на ЕС. Естествено едва ли може да се очаква всичко да бъде наред още от първия ден на еврочленството, но очевидно през последните месеци на 2006 година, когато вече бяха ясни бъдещите задължения, управляващите предпочетоха да се посветят в организирането на фойерверки и празненства, отколкото да обърнат сериозно внимание върху новите европейски изисквания.

А те през следващите месеци със сигурност ще продължат да се стоварват върху неподготвените български административни структури по границите с нарастващата сила на лавина.