1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Българите полагат много грижи за музиката"

22 май 2007

В Рубриката ни интервю на седмицата Александър Андреев разговаря с д-р Улрих Рунке след посещението му в България

https://p.dw.com/p/AufE
Снимка: AP

Д-р Улрих Рунке е главен редактор на германското списание “Оркестърът” – най-голямата в света трудова борса за професионални музиканти. Улрих Рунк наскоро беше в България по повод Конкурса за млади музикални изпълнители “Панчо Владигеров” в Шумен. В рубриката ни Интервю на седмицата с него разговаря Александър Андреев.

АА: Г-н Рунке, какво впечатление ви направиха българските изпълнители на конкурса “Панчо Владигеров”?

УР: Българските участници бяха много добри. За съжаление не можах да чуя всички, защото пристигнах в Шумен чак за финалната фаза. Двамата, които много ми харесаха, получиха и награди: Цветомир Цанков, който свири забележително и спечели втората награда, и Диляна Славова, която остана на четвърто място. Показателно е, че и двамата са следвали в Германия.

АА: А как оценявате общото ниво на конкурса в Шумен?

УР: Общото ниво бих оценил като високо. Участниците във финалната фаза бяха и музикално, и технически много, много добри.

АА: Има ли много български изпълнители в германските оркестри?

УР: Не бих казал, че българите са повече в сравнение с представителите на други националности. Факт е обаче, че Германия е много привлекателна за музикантите по света. Когато става дума за класическа музика, кандидат-студентите и студентите изобщо се насочват най-вече към Западна Европа и към определени институции в Северна Америка – както българите, така и китайците, тайванците, корейците или японците.

АА: А какви са впечатленията ви от страната, която посещавате за пръв път?

УР: Много ми хареса. Прекрасна страна, с южно излъчване и с изключително дружелюбни хора. Приятно бях изненадан от факта, че музиката е на почит в България, че за нея се полагат грижи – доказателство е конкурсът в Шумен, например. Защото страната в момента си има съвсем други грижи – смяна на системата, бедност... Въпреки това обаче има хора, които всеотдайно работят за музикалната кауза и музикалното образование на българите. Впрочем, и самата публика е всеотдайна – към конкурса в Шумен интересът беше огромен. Конкурсът си беше истинско събитие за града.

АА: Научихте ли за бурните дискусии около така наречената “чалга” – или поп-фолк – в България? Как преживяхте в България вълненията на домакините ви по повод естрадния фестивал на Евровизията и българското участие?

УР: Да, ние разговаряхме и за това. Усетих колко горди са българите от това, че страната ми е сред фаворитите на Конкурса. Научих също така, че се обсъжда идеята да се пуска повече българска музика по радиостанциите. Народната музика в България е широко разпространена, за нея се полагат големи грижи – повече, отколкото в Германия, например. България върви по стъпките на Франция, където има задължителна квота за френска музика по радиото.

АА: И накрая, г-н Рунке, бихте ли представители своето списание, което в определени професионални среди се смята за истинска институция?

УР: Списанието се казва “Оркестърът”. То е специализирано издание за професионални музиканти. Четат го музикантите, които професионално свирят в оркестри, то се списва именно и специално за тях. Занимаваме се със специфичните проблеми на музикантите, например професионалните им заболявания. Защото ако всеки ден по няколко часа свирите на един и същ инструмент, вие сте изложен на определени рискове, които при други професии изобщо не съществуват. Публикуваме още интервюта с интересни, известни или важни събеседници, занимаваме се с културна политика и проблемите на разпространението на музиката. Не на последно място нашето списание е и най-голямата трудова борса за музиканти в света. Тоест ако един оркестър в Америка или в България търси определен музикант, той ще пусне обява при нас. Просто защото това е най-авторитетната трудова борса в света.