Българите – между оптимизма и песимизма
28 юли 20061015 са българите, участвали в проучване на общественото мнение у нас, огласено от Евробарометър, за нагласите, с които хората очакват датата 1 януари 2007. Проучването е по поръчка на Генерална дирекция Комуникации на Европейската комисия и най-важният извод от него е, че България запазва мястото си сред страните с най-положителен образ за Европейския съюз.
Общественото мнение в България се вълнува преди всичко дали определената дата за членството на страната в ЕС ще бъде спазена. се посочва в анализа. Оповестяването на този резултат съвпада с приключването на проекта на работен доклад за напредъка на страната, в който липсва препоръка за отлагателна клауза в есенния доклад на Европейската комисия.
Както подчерта преди два дни министър Кунева, това е необходимо и достатъчно условие, за да може България да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007.
Разбира се, би било погрешно да се смята, че седмица или месец след тази дата България ще бъде различна държава, че икономическият просперитет и социалната защита ще достигнат онези равнища, които превръщат държави като Дания например в притегателен европейски модел. За повечето хора обаче именно прекрачването през символичната (и сакрализирана) граница във времето е нещо като необратим маркер, който се свързва със свободата да пътуват, да учат и да работят навсякъде.
Изследването на Евробарометър показва, че се засилва убеждението сред българските граждани, че предстоящото членство в ЕС е "нещо добро". България запазва мястото си сред страните, чиито граждани очакват ЕС да играе най-важна роля в техния всекидневен живот.
А това има както позитивна, така и негативна страна.
Позитивната страна се отнася до осъзнаването на факта, че Европа е не просто континент или общност, Европа е ценностна система и хоризонт. Негативната страна е свързана с прекомерно големите очаквания, които хората възлагат на някакви външни на България сили, способни да “оправят нещата” въпреки нас. Тези представи и очаквания да ни се случи нещо хубаво въпреки инерцията на всекидневното ни битуване са един недовършен разказ в стил балкански магически реализъм, който дописваме с някакъв ирационален патос всеки ден.
В споменатото изследване на Евробарометър е отбелязано, че “две трети от гражданите на страната нямат доверие в националното правителство, а три четвърти - в парламента.”
Лошото е, че същите тези граждани най-вероятно не вярват и на себе си, от където идва и основното противоречие между отделните житейски проекти и националния проект на страната.