Българите и европейците

Пристигането на комисаря Оли Рен в края на седмицата, както и всички предходни посещения на делегации от Европейската комисия или европейския парламент обикновено стават повод за два типа коментари: първият е експертният и той е съсредоточен около съдържанието на поредната проверка, а вторият е, да го наречем, интерпретативният – как е избран моментът на посещението, каква е неговата връзка с етапа на преговорите, променя ли се дневният ред на обществото, дали трябва да приемаме чуждата делегация като катализатор на определени процеси…. Или накратко казано: защо ТЕ ще ни налагат на НАС какво и кога да променяме, защо НИЕ трябва толкова много да се съобразяваме с ТЕХНИТЕ желания. От тук до патоса – нямаме ли национално достойнство и докога ще ИМ играем по гайдата крачката е само една.

Подобни реплики се чуха и в началото на тази седмица и те се отнасяха до целият комплекс от въпроси, свързани със съдебната реформа, с мястото на следствието и прокуратурата и с различните концепции за решаването на този последен голям въпрос преди 1 януари 2007 година.

Нека напомним на слушателите, че буксуването на реформите в съдебната система стана повод за обща декларация от страна на 27 неправителствени организации, които се опитват по този начин да окажат натиск над политически представените сили в парламента, и да искат от тях да подпишат обща декларация гарантираща устойчивост и приемственост между настоящото и следващото народно събрание. Няма да се спирам на проблемите на съдебната реформа – за тях е говорено и ще продължава да се говори. Ще се спра на дълбоко вкоренената убеденост в много среди на България, че върху нас упражняват натиск, който не е съобразен с интересите на България. И неговият най-прост лексикален израз е навикът за говоренето на «ТЕ» и «НИЕ».

Разбира се, че ще трябва да мине време преди обикновеният българин да се почувства истински европеец, но не мога да се съглася, че излъчени от същия обикновен българин представители, които използват европейската перспектива на България за своите политически и предизборни платформи помагат за с подобно двойнствено говорене.

«НИЕ» всички сме в една лодка и ако изтеглим перспективата много по-нависоко, ще си дадем сметка за абсурда на подобно «противопоставяне». Ние-българите, ние-европейците, ние-представителите на човешкия разум. Но, както се казва – нека всеки избира сам към кой вид и род да се числи.