1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българите в Букурещ може да останат без своя черква

Автор: Стилиян Деянов/Редактор: Константин Цанев20 април 2009

В дните преди Великден Румънската православна църква назначи румънски свещеник в единствената българска православна черква в Букурещ. Кореспондентът ни в румънската столица Стилиян Деянов с повече информация по случая.

https://p.dw.com/p/HaW9
Българите ползват църквата в Букурещ от 1954 година насамСнимка: AP

За да разберем станалото в Букурещ през Страстната седмица, трябва да се върнем към историята на българските черкви на територията на Румъния. Черквата „Свети пророк Илия” в центъра на Букурещ е дадена за временно ползване на българската общност в Букурещ през 1954 година. Този дар е извършен, тъй като българите в Букурещ остават без свой храм след налагането на комунистическия режим в Румъния.

Bulgarische Kirche in Wien
Българска църква има и във ВиенаСнимка: Bulgarische Orthodoxe Kirche in Wien

Сложен юридически статут

През тази епоха са отнети редица български черкви в градове като Букурещ, Галац или Браила. В грамотата на патриарх Юстиниан, с която черквата и принадлежащият й хан Колця се дават за временно ползване, се казва, че храмът се дава, „докато българите не си построят нов”.

Днес, близо петдесет години след това решение, българите в Букурещ все още не са си построили нов храм, а отнетите по време на комунизма имоти, някои от които междувременно са и разрушени, не са върнати, в повечето случаи поради сложния им от юридическа гледна точка статут. В този контекст идва и решението на Румънската православна църква от миналия четвъртък в храма „Свети пророк Илия” да бъде назначен румънски свещеник.

По думите на досегашния български свещеник в черквата Петър Тотев този акт в никакъв случай не е насочен срещу българската общност в Букурещ, а се вписва в политиката на избрания през 2007 година нов румънски патриарх за изясняване на статута на всички имоти на румънската църква и за ефикасното им администриране.

Решението може да бъде отменено

Papst in Griechenland
Има надежда за решение в полза на българската общностСнимка: AP

Светият синод в София е информиран за случая и е изпратил специално писмо до румънската патриархия, в което моли решението да бъде отложено. Очаква се в средата на месец май да се срещнат делегации на двете църкви, които да обсъдят проблема. От решението косвено е засегнато и дружеството на българите в Букурещ „Братство”, чието седалище се помещава в сградата на хана Колця, принадлежащ към черквата „Свети пророк Илия”.

За сравнение трябва да отбележим, че румънската черква в София принадлежи на румънската православна църква и подобен проблем не би могъл да възникне. Досегашният български свещеник в Букурещ Петър Тотев, назначен през 1990 година, сподели пред Дойче Веле, че „храни надежда на предстоящата среща между представителите на българската и румънската църква да бъде намерено изгодно и за двете страни решение”.