Бъдещето на Европейския съюз

Пред участниците в конференцията председателят на Европейската комисия Барозу: ” Всяко ново разширяване след членството на Румъния и България зависи от институционалната реформа в ЕС.” Казано направо след България и Румъния ЕС ще затвори вратите си за неопределено време, докато не приключи с реформирането на институциите си. По време на пресконференция Барозу потвърди също така, че България и Румъния влизат на първи януари 2007-ма година. А българският президент Първанов заяви след срещата си с Барозу, че в очаквания на 26-ни септ. доклад на ЕК ще има по-разгърната оценка, която да подчертае напредъка на страната, но и ще съдържа бележки относно ”формата на следприсъединително съдейтствие”. Според Първанов тази форма ще се изясни през идните няколко дни до окончателното написване на доклада. На конкретен въпрос на ДВ, как той самият гледа на мониторинга, който ЕС може да наложи на България, Първанов заяви, че се надява да има взаимно разбиране, както от страна на България спрямо нарастващия скептицизъм в ЕС по отношение на разширяването, така и на ЕС спрямо даденито от България жертви в процеса на присъединяване.

Въпросът за бъдещето на ЕС беше централен за тази конференция, в която участваха няколко държавни и правителствени ръководители от ЕС, но и от западните Балкани, и от бившите съветски републики.

Германската канцлерка Меркел подчерта недвусмислено, че според нея двата процеса на разиширяване и институционални реформи не могат да вървят заедно. Затова също както Барозу Меркел е категорична: първо реформи вътре в ЕС и после- разширяване. Меркел подчерта значението на общата ценностна система в ЕС, но и на необходимостта от силна икономическа динамика и единен пазар като предпоставки за успешното бъдеще на ЕС. ”Благосъстоянието не е достатътъчно, но без него дискусията за ценностите става много трудна”, заяви Меркел.

Френският министър- председател Дьо Велпен пък се спря обостойно на необходимостта от обща енергийна политика в ЕС, за да се спре неконтролируемото покачване на цените на енергията, което засяга директно европейските граждани. Предложението на Дьо Велпен: формиране на общ енергиен пазар на ЕС и определяне на пълномощник за енергийните въпроси.

Енергийните проблеми бяха и част от дискусията за Черноморския регион и Балканите, в която се включи българският президент Първанов. Преди дискусията пред журналисти той заяви:

Българската експертиза за Балканите и за Черноморския регион се цени много. Германия е с повишено внимание и към двата региона. Това вероятно ще бъде един от централните въпроси на бъдещото германско председателство на ЕС. Аз самият ще говоря и за проблемите, които имаме в региона, и за така необходимото взаимодействие. Не само за Европа, но и за нас е много важно да намерим ефективния диалог, прагматичния език на общуване със страните от Черноморския регион, защото това е важно за енергийната ни сигурност, това е важно с оглед на редица проблеми, които стоят на вниманието на ЕС като цяло.