Буш и светът

За тираните по света за напред нямало да има покой. А на собствения си народ той даде да разбере, че само ако наистина допринесе за глобалния възход на демокрацията, ще може да живее все така в свобода и мир.

Това беше една добре звучаща реч, която обаче трябва да е прозвучала като насмешка за много потиснати хора в света. От Египет до Китай, от Узбекистан до Пакистан човешките права се потъпкват по най-нагъл начин, без Буш да е обелил и дума. В действителност Вашингтон продължава да търси разбирателство с потисническите режими, винаги когато това е в изгода на стратегическите му интереси. Засега походът за свобода и човешки права не е много повече от една морална фасада за разширяването на американската сфера на влияние от Хиндукуш до Персийския залив. Там, в Ирак, на предстоящите в края на месеца избори, способността на Америка да замени диктатурата с демократична система ще бъде подложена на тежко изпитание.

Все още е рано за окончателна оценка. Историята ще прецени иракската кампания на Буш според успеха на мисията. Ако в Ирак действително се установят поне отчасти стабилни и демократични условия, тогава моллите в Иран и другите деспоти в региона наистина ще трябва да се страхуват. Ако този дързък, наложен със сила експеримент затъне в кръв, тогава и историческата оценка за ролята на Буш ще бъде отрицателна. И което е още по-лошо: домашният натиск върху Буш да изтегли войските от Ирак ще става все по-голям. Тогава фразите на президента за глобален ангажимент в името на мира ще останат със сигурност нечути.

А не би трябвало да бъде така. Защото ако Америка даваше за мирната агитация в полза на демокрацията и човешките права само половината от онова, което дава за своята армия и за войните, светът наистина щеше да бъде благодарен на САЩ. Впечатляващата помощ, която Вашингтон оказа на пострадалите от бедствието в Южна Азия бе верният път. Така се печелят хората за идеалите на едно друго общество.

Речта на Буш се вписва в традицията и идеализма на Америка. Политическата действителност обаче се диктува от положението в Ирак, от палестинско-израелския конфликт и преговорите с Иран относно неговата ядрена програма. Тук именно Буш трябва да докаже, че е водачът на света, за какъвто обича да се представя.