Британският премиер Блеър иска нова стратегия за Близкия Изток

олитическа реч настоя за нова стратегия по отношение на Близкия Изток.

Изборната победа на демократите в САЩ оказва своето влияние и върху външната политика на британското правителство.След като президентът Буш се оказа в доста притеснено положение след изборите, Лондон реши да заложи на нова цялостна стратегия за омиротворяването на Близкия и Средния Изток. Премиерът Блеър очевидно има намерение да интегрира Иран и Сирия в търсенето на решение. В основна външнополитическа реч, британският премиер Блеър заяви :

“Част от основният отговор на проблемите в Ирак не бива да се търси само в Ирак, а и извън страната, в целия регион. Там, където едни и същи сили действат съюзено, където се намират корените на глобалния тероризъм и където процъфтява екстремизмът.”

Положението в Ирак създава на Блеър огромни проблеми. Миналия уикенд там отново загинаха четирима британски военнослужещи. Общият брой на загиналите там междувременно достигна 125. Към това се добавя и вътрешната заплаха на Великобритания от тероризма. Много британци са убедени, че войната в Ирак е движещият фактор за усилването на мюсюлманския фанатизъм. Блеър винаги е отхвърлял подобна зависимост. Според него е важно да се реши основно палестинско-израелският проблем, за да се сложи дългосрочен край на тероризма.

Още в миналото британският премиер Блеър винаги се е опитвал да убеди САЩ да се ангажират по-силно в Близкия Изток. Големи успехи той не можа да постигне в това отношение. Сега явно премиерът съзира нов шанс. Същото се отнася и до отношението към Сирия и Иран. Техеран и Дамаск имат голяма тежест в кризисния регион и с удоволствие демонстрират възможностите си в тази насока. В своята външнополитическа реч Блеър настоя да се упражни натиск върху Иран, за да се постигне по-добро сътрудничество със страната. Блеър каза:

“Ние предлагаме на Иран да направи своя стратегически избор: нека спре да блокира мирния процес, нека не поддържа чуждестранните терористи и започне да се придържа към международните задължения. Тогава е възможно и ново партньорство.”

Междувременно е повече или по-малко доказано, че Иран подклажда известни конфликти в Ирак. Освен това постоянно се появяват слухове, че пращал оръжия на шиитските милиции. Към това се добавя спорът по иранската атомна програма, която Техеран не желае да прекрати, независимо от апелите и ултиматумите на международната агенция за атомна енергия. Всичките тези неща са сериозни препятствия пред създаването на по-добри отношения между Иран и Запада. Препятствия, които едва ли могат бързо и лесно да бъдат отстранени.

След речта на Блеър британското правителство съвсем категорично заяви и нещо друго: че няма да се огъне пред Иран и да отстъпи от исканията си. Същото се отнася и до Сирия. Независимо от всичко това, Блеър вероятно има поводи за надежда, че и САЩ в бъдеще ще демонстрират повече гъвкавост и ще се отърсят от досегашната си догматичност при търсенето на решение за Средния Изток.