Борбата между Русия и СЩ за суровините в Кавказ

"Голямата игра" - така наричат историците борбата за влияние в Азия, водена през 19 век между колониалните сили Русия и Великобритания. Тогава се спореше за владеене на територии. Играта пак е актуална - сега обаче американците са заели мястото на англичаните и става дума преди всичко за експлоатацията на суровини. Една от сцените на действието е Грузия. През тази страна трябва да мине големия нефтопровод от азърбайджанските нефтени полета на Каспийско море до турското средиземноморско пристанище Сейхан. Този нефтопровод трябва да осигури достъпа до суровините в каспийския регион. Така Русия, която счита кавказкия регион за своя сфера на влияние до голяма степен ще бъде извън играта.
И двете велики сили присъстват военно в Грузия. Москва продължава да поддържа там две бази. През февруари 2002 година СЩ изпратиха над 200 военни инструктори и група специалисти от ЦРУ, чийто брой се пази в тайна. От години Тбилиси се счита за сцена за действие на големите разузнавания, каквито по време на Студената война бяха Западен Берлин или Виена. Там се водят преследвания с коли и игри на криеница, вършат се нападения и убийства, изобщо се предлага целия репертоар. Все още Грузия е зависима от руските доставки на газ и електроенергия. Москва използва съзнателно властта си. Грузия няма никакъв шанс да преодолее катастрофалната си икономическа криза без стабилни и евтини доставки на електричество. Освен това Москва въведе изискването за визи за грузинците. Така за грузинските земеделци почти изцяло беше загубен пазара за плодове и зеленчуци отвъд Кавказ. Освен това отцепилите се райони Южна Осетия и Абхазия се намират под контрола на Москва. И в двете области се е настанила руската армия и платежно средство е рублата. Регионите практически са включени в руското икономическо пространство, но същевременно са считани за база за търговията с оръжие, наркотици и хора. За международното наказателно преследване те са правосъдни бели петна. Москва въобще не е заинтересувана да допринесе за стобилизацията.
Междувременно американците енергично напредват със строежа на нефтопровода, който трябва да бъде завършен през 2005 година. Москва залага на конкурентен процес северно от Кавказ. Същевременно руснаците засилват влиянието си в Армения, която е южно от строения от американците нефтопровод. Наскоро беше създадена първата смесена руско-арменска военна част. Турци и азърбайджанци, които в Голямата игра са на страната на американците, по традиция са врагове на арменците. Подалият сега оставка Шеварднадзе в последно време се опита да се осигури и в двете посоки. От една страна той повтаряше, че Грузия иска да влезе в Нато до 2005 година, а от друга само преди няколко дни разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин. Той го увери в "цялата възможна подкрепа с всички средства, които са на разположение." В очите на грузинската опозиция, това прозвуча като заплаха, която за пръв път остана напразна.