Борбата за справедливост на турската правозащитничка Шукран Айдин
6 декември 2005
Равнопоставенст и участие на жените в политическата власт – до ден днешен трудно постижима цел в Турция. Все повече жени се кандидатират на общинските избори за общо 3 000 мандата в цялата страна. Въпреки това едва 18 са на този етап жените, успяли да заемат място в общински съвети.
В малкото градче Бисмил в източната част на Турция, не далеч от границата с Ирак, на върха на градската управа стои като по чудо жена. Без да е основният кандидат на партията си, прокюрдската ДХП, Шукран Айдин получава повече гласове от всички мъже, кандидатирали се за кметския пост на миналогодишните общински избори.
“Избра ме народа, не партията ми, която макар и в сравнение с други партии да се застъпва за равнопоставеност, никога не би издигнала кандидатурата на една жена. Гласовете на женската част от населението ме издигнаха на този пост.”
При официалното си встъпване в длъжност Айдин получава над 170 букета – предимно от жени, подчертава 46-годишната правозащитничка. Тази солидарност, тази безкомпромисна подкрепа й дават сили да се застъпи с всички сили за осъществяване на целите си – да наложи демокрацията и мира в управлявания от нея град, да създаде по този начин място, в което децата живеят спокойно, без да стават свидетели на насилие и смърт, място, в което хората проявяват респект един към друг и живеят в добросъседство. Шукран Айдин иска да въведе тези промени не за себе си, а за другите. Нейният личен живот е така или иначе вече белязан от болка и насилие. През лятото на 1991-ва година турските полицейски власти отвеждат съпруга й. Няколко дни по-късно тя намира тялото му, белязано от следите на нечовешки изтезания. Погребението на харизматичния кюрдски политик Ведат Айдин се разраства в огромна демонстрация. Намесата на полицейските власти отнема живота на най-малко трима души, 116 демонстранти биват арестувани и са до ден днешен безследно изчезнали, разказва Шукран Айдин, която от този момент нататък попада в полезрението на турските власти. Правозащитничката бива многократно арестувана, сплашвана, заплашвана, подлагана на неимоверен психически терор.
“Знам, че съм винаги преследвана, винаги под наблюдение. Затова избягвам да оставам сама. Винаги със с други хора. Свикнах вече с напрежението, с натиска, все едно ми е вече, дали ще ме арестуват или убият. Нямам нищо за губене. Искам просто да довърша започнатото.”
Съседната на кабинета й стая е предназначена не за секретарка, а за четирима мускулести мъже. Те се грижат за спокойствието на шефката си, допускайки при нея само желани посетители и гости. Вместо бедност и безработица – спокойствие и благоденствие, това иска да постигне чрез работата си Шукран Айдин. Спокойствие и благоденствие, което за жалост не успява да подсигури на собствените си деца. Турските полицейски власти показват многократно на най-големия й син снимки на изтезавания му баща, принуждават го да изслушва касети, на които са записани виковете по време на изтезанията. Тъй като не успява да удържи на неимоверния психически натиск, синът на Шукран Айдин напуска Турция и живее по настоящем в Швейцария.
“Последните 15-20 години бяха години на война, селата изгаряха, хората умираха. А Европа наблюдаваше тихо, без да окаже противодействие. Преди известно време бяхме дори в Европейския парламент, за да привлечем вниманието на депутатите. За жалост без резултат. Европейските държави са длъжни да се придържат към споразумения, кито им забраняват да оказват натиск върху Турция. Надявам се, че поне следващото поколение ще има по-добър живот, по-светло бъдеще от нашето”, казва 46-годишната правозащитничка и добавя: “Аз нямам нищо за губене, моят живот вече е отминал, затова ще продължа борбата си.”