Бляскаво минало и престижно настояще - Франкфуртската опера

“Такова нещо не бих могъл да си позволя в Берлин”, с тези думи Вилхелм Първи засвидетелства възторга си от Франкфуртската опера на освещаването й през 1880 г. Великолепната сграда, чийто архитектурен стил напомня за прочутата Земперова опера, е разрушена при бомбардировките в края на Втората световна война и възстановена в предишния си блясък през 1981 г.

Много са именитите изпълнители, гастролирали на сцената на Старата опера във Франкфурт и притурили нов блясък към славата й. В десетилетията след възобновяването й тук са гостували почти всички прочути световни оркестри – от Виенските филхармоници и оркестъра на Миланската скала до Нюйоркската филхармония. Несправедливо ще е, обаче, ако покрай големите имена в новата история на Старата опера отминем заслугата на не тъй известните. Че тази опера отново съществува като крупно музикално и културно средище, се дължи преди всичко на франкфуртските граждани. По тяхна воля и с помощта на техните дарения, след почти пълното й разрушение през войната, тя заживява нов живот. “Да спасим операта” е призивът, издигнат през 1952 г. от т.н. гражданска инициатива, между другото една от първите по рода си в тогавашната Федерална република. В подкрепа издига глас и Нобеловият лауреят Томас Ман. “Най-красивата развалина в Германия” на първо време е предпазена от събаряне; през следващите две десетилетия се разгръща безпримерна кампания за възстановяването на сградата – в нейна защита се обявяват обикновени граждани, индустриалци, градски управници.

“Операта е част от културната история на Франкфурт и показва, че този град не се състои само от големи модерни търговски къщи”, заявява тогавашният председател на франкфуртската индустриална и търговска камара.

Чрез дарения, томбола и благотворителни концерти включително с участието на Берлинските филхармоници и Херберт фон Караян са набрани близо 15 милиона марки. През 1976 г. общинската управа дава зелена светлина за възстановяването; на 28 август 1981 г. възобновената сграда най-после отново отваря врати. С упорството и ангажимента си франкфуртските граждани доказват, че са достойни наследници на първите радетили на тяхната опера. В далечната 1880 г., когато е издигната, Старата опера заживява първия си живот също благодарение на будното гражданство. Самата идея за собствена оперна сцена възниква под давление на културно издигнати и далновидни родолюбци, а и решаващата стъпка за изграждането на сградата идва пак от тях. 67 заможни франкфуртски граждани даряват 480 хиляди гулдена за строежа, а кметът на града дава благословията си с думите:

“Ако на Франкфурт му липсва нещо, то е театрална сграда, съответстваща на величието и значението му, пък и на изискванията на добрия вкус.”

Впрочем, на първото представление, Моцартовият “Дон Жуан” залата, направена по проект на берлинския архитект Рихард Луке, е разполагала с 2000 места. Реконструираната голяма зала днес предлага 2500. Но и те вероятно няма да стигнат за многобройните концертни прояви, предвидени в седмиците от 28 до 19 септември за тържествата послучай юбилея. Онези, които не си намерят билет за концертите на Жан-Ив Тибоде или пък Юлия Фишер, например, ще трябва да се утешат с илюстрованото специално издание на издателство “Пипер”, представящо най-именитите музиканти, гостували през последните 25 години на сцената на Франкфуртската опера.