Берлинската филхаромния – може би най-блестящият симфоничен оркестър на света

�ителен оркестър

”Фантастично! Не случва толкова често да чуеш подобно нещо тук във филхармонията.”

Тази реплика на една берлинчанка е показателна за две неща. Първо – за трайните качества на Берлинската филхармония, един оркестър, смятан от мнозина специалисти за най-добрия в света. И второ – за ентусиазма, с който оркестранти и публика посрещнаха първите изяви на новия главен диригент, британеца сър Саймън Ратъл. Всъщност, Ратъл е на този може би най-престижен пост в света на класическата музика вече близо две години, просто това е нищожно кратък срок за Берлинската филхармония, която в своята 120-годишна история преди това е имала общо-взето само петима главни диригенти. Един от тях, легендарният Херберт фон Караян, я ръководи цели 35 години, чак до смъртта си през 1989 година. В момента слушате втора част от Седмата симфония на Лудвиг ван Беетховен в изпълнение на Берлинската филхармония именно под диригентството на Караян.

Сър Саймън Ратъл, сегашният главен диригент, когото, съгласно статута си, берлинските филхармоници избраха самостоятелно с гласовете на оркестрантите, е една от най-интересните личности в света на днешната класическа музика. Ратъл превърна Бирмингамския симфоничен оркестър от провинциален английски състав в международна величина, Ратъл е дирижирал всички по-известни оркестри по света, а като наследник на Клаудио Абадо в Берлин постепенно беляза със своя почерк и този уникален състав. Ето как изглежда това през погледа на самия сър Саймън Ратър:

”Музикантите ми казаха, че искат да бъдат Оркестърът на 21-ви век. Аз приемам това буквално. Надявам се само, че ще мога да добавя някое и друго пъстро перце в оперяването на тази грандиозна птица. С тези изпълнители може да се свири всякаква класическа музика, с тях дори може да се свири музика, която е по-малко класическа. Берлинските филхармоници са гладни за работа, те са любознателни и дори настървени за всички ново. Слава Богу, те обичат авантюрата и търсят приключението.”

Може би една от причините за тази атмосфера в оркестъра е тъкмо голямата творческа и организационна независимост, самоуправлението. Цигуларят Кристиян Щайделман от петчленния съвет на Берлинската филхармония, описва по следния начин философията на оркестъра:

” Смятам, че един оркестър през 21 век, поне според мен, трябва да бъде многостранен. Да може да свири в пълен състав, или пък с по-малко хора, когато става дума за барокова музика, да рискува и с най-авангардни произведения, да експериментира, да търси контакт с нова публика – така, както ние в момента се опитваме с новия си проект за музикално ограмотяване.”

Кристиян Щайделман има предвид програмата за приобщаване на децата и учениците към класическата музика – едно амбициозно и подготвено с огромно въображение начинание, което отвежда класическата музика в училищата и довежда учениците не само в залата, но и долу, на почти свещения подиум на Берлинската филхармония.

Самън Ратъл е диригент, за когото човек има чувството, че с ръцете си просто изсмуква музиката от телата и инструментите на своите оркестранти. Огромната му енергия, невероятната фантазия и усетът му към новото са в отлична комбинация с британското чувство за хумор, което сър Саймън не пропуска да прояви:

”Днес съм решил да имитирам президента Путин. Без паника, това просто означава, че ще започна на немски, а после ще мина на друг език. Херберт фон Караян казваше навремето, че един голям симфоничен оркестър е като английски парк: всеки ден трябва да го напояваш, всеки ден трябва да грижиш за него. Моето голямо предизвикателство и голямата ми цел е да се грижа именно за запазването на забележителните традиции на Берлинската филхармония, като добавя може би и няколко нови витамина.”

”Всеки музикант е майстор” – под такова заглавие вестник ”Кьолнише Рундшау” отрази поредното гостуване на Берлинската филхармония в Кьолн преди две седмици. Звезден час, буйни цветове, техническа суверенност, зашеметяваща прецизност, ювелирно изпълнение – това са само част от комплиментите, които берлинските филхармоници заслужиха с една необичайна програма: Бранденбургски концерт от Бах, симфония от Хайдн и оркестровата обработка на Арнолд Шьонберг по един клавирен квинтет от Брамс.

”Ако изкуството няма морално измерение, пред нас ще изникне истински проблем. Оркестърът не е просто някаква институция, която изнася концерти и очаква публиката да ги посещава и да му дава подкрепа. Оркестрантите си дават сметка, че ние трябва да се ангажираме с града. На времето сградата на филхармонията беше до самата Берлинска стена, сега обаче – и това е много вълнуващо – тя е в самия център на града.”

Това беше отново сър Саймън Ратъл, главният диригент на Берлинската филхармония. За контактите си с Берлин и с тамошната публика Ратъл добавя още:

”Мисля, че публиката в Берлин е изключително отворена. Всъщност, има много публики. Една от най-важните ми задачи е именно да установя коя публика какво иска да слуша. Берлин не е консервативен град, той всекидневно се променя, и то не само защото всеки ден различни улици са затворени.”