Берлинале 58 - ретроспектива на Луис Бунюел

В течение на сравнително дългия си творчески живот испанският режисьор Луис Бунюел е заснел 35 филма. Но не обемът на творчеството му определя величината на този изключителен майстор на киното:

"Той беше невероятно независим дух и човек, който не хранеше илюзии. Изпитваше известна склонност към духа на колективизма, за което подсказват принадлежността към сюрреализма и политическата му позиция. Но винаги оставаше верен на самия себе си."

Такова е мнението на Райнер Ротер от фондацията "Германска кинотека", която отговаря за филмите в ретроспективната секция на Берлинския кинофестивал. Ротер припомня бляскавия дебют на Бунюел в края на 20-те години:

"Това е може би един от най-големите дебюти в историята на киното: сътрудничеството на Луис Бунюел и Салвадор Дали слага началото на сюрреалистичното кино с два от класическите му образци: "Андалузкото куче" и "Златният век"."

Мексико става втора родина на испанския режисьор. В тази страна Бунюел е принуден да се пригоди и към други условия на работа. Райнер Ротер припомня:

"Той се залавя с теми, които едва ли са били напълно по вкуса му - снима, например, мелодрами. Но от негова гледна точка това може би все пак е връщане към режисурата. Шанс да разшири репертоара си. И той никога не говори пренебрежително за този етап от кариерата си."

В късния си творчески период Бунюел работи предимно във Франция. С филми като "Дискретният чар на буржоазията" и "Призракът на свободата" отново открива своя собствен език. Германският режисьор Фолкер Шльондорф, който е работил с Бунюел и със сценариста му Жан-Клод Кариер, констатира:

"Луис Бунюел е един от най-големите и винаги е бил един от най-свежите, защото той е не само кинотворец, но и сюрреалист. В него винаги имаше нещо неочаквано и предизвикателно. Той умееше едновременно да развлича и да провокира. Само Алмодовар може да се смята за негов приемник."