Безправието не върши работа в борбата срещу тероризма
10 януари 2007Целта оправдава явно средствата – поне за американските ръководители. Затворниците в Гуантанамо са далеч от погледите на обществеността, далеч и от правосъдието. Гуантанамо не е обикновен затвор, а по-скоро лагер за военнопленници, само че държаните там нямат пълния статут на военнопленници според международното право.
През първите месеци Гуантанамо бе едно кошмарно място, с нещо като клетки, в които бяха държани затворниците. Днес Гуантанамо прилича вече на модерните затвори каквито има в Америка и в останалия западен свят. Затворниците с добро поведение се радват дори на известни привилегии като цивилно облекло, книги и видеоматериали та чак до скъпи медицински грижи.
Онова, което не се е променило обаче, е безправното положение на държаните в лагера. Към това се добавят отделни случаи на малтретиране и изтезания. Тези случаи увредиха още повече реномето на САЩ в света, тласкайки нови доброволци в обятията на джихадистите. Гуантанамо и Абу Гариб в Багдад се превърнаха в символи на американското безправие и нечовечност; а нали уж целта беше защитата на свободата и толерантността.
Американската система на борба против тероризма с методи, стоящи на периферията или извън всякакво правосъдие, се пръкна от логиката на 11 септември. Тъй като се смяташе, че асиметричната война срещу терора може да бъде спечелена само с последователна твърдост и неконвенционални методи, американците решиха, че може да прибягват и до изтезания. Тази мръсна работа бе поверена впрочем на частни агенти, а не на ЦРУ или ФБР. Придобитите по този начин информации довели, според президента Буш, до осуетяването на нови терористични акции и залавянето на опасни терористи в целия свят.
Според експертите обаче стойността на получените сведения е нищожна. Няма съмнение, че в Гуантанамо са залостени опасни лица, които имат лоши намерения към САЩ и изобщо към свободния свят. Най-видният сред тях е Халид Шейх Мохамед, предполагаемият инициатор на терористичната офанзива от 11 септември 2001. Но зад решетките има и не малко невинни. Дори целта да оправдаваше средствата, през последните пет години тероризъмът по света не намаля, а по-скоро се увеличи.
Съществуването на Гуантанамо е вода в мелницата на ислямските екстремисти. С една дума: този затвор нанася на интересите на Америка и нейните съюзници повече вреда, отколкото полза. Въпреки това затварянето на Гуантанамо е малко вероятно докато на власт е президентът Буш.