1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Безплодната тактика на Шарон

23 март 2004
https://p.dw.com/p/AuS2
Смъртта на Ясин няма да придвижи нито на йота израелско-палестинския конфликт към разумно решение - но и жертвата на поредния израелски ракетен удар не заслужава особено съжаление. Ясин беше идеологическата глава на една кръвожадна терористична организация, която по собственото й признание не иска компромисен мир с Израел, а се бори за премахването на израелската държава поне като далечна цел.

Когато през януари една млада палестинска се самовзриви на граничния пункт Ерес, повличайки в смъртта четирима израелци, шейх Ясин заяви, че с атентатите на жени-терористки започвала нова фаза в битката срещу Израел. За разлика от някои представители на палестинските власти, водачът на Хамас никога не се дистанцира от атентатите срещу цивилни израелски граждани.

Израел, като международно призната държава, има естествено правото да се брани срещу терористичните нападения. Съвсем друг е обаче въпросът, дали правителството на Шарон използва най-подходящите средства в тази борба и дали се придържа към една убедителна стратегия. По тези въпроси се води оживена дискусия и в самия Израел - дори сред правителството на Шарон.

На първо място би трябвало да се постави въпросът, защо не бе направен опит да бъде арестуван в Газа шейх Ясин, който вследствие на своята парализа бе прикован към инвалидната количка, и след това изправен пред израелски съд. Подобен ход би правил повече чест на една правова държава като Израел (поне в международно признатите й граници), която с право се гордее с това, отколкото така нареченото "извънзаконово" убийство. Аргументът, че задържането му във вражеска Газа било невъзможно, не звучи никак убедително предвид огромната военна мощ и постоянните акции на израелската армия в окупираните територии.

А що се отнася до принципната тактическа страна: още от идването си на власт преди повече от три години Шарон неуморно обещава да смаже хидрата на палестинския терор, за да можел след това най-сетне да сключи разумен мир с палестинците. А какво бе постигнато с досегашната му концентрация изключително върху бойната мощ и репресиите? Още повече жертви на терористичното и военното насилие от когато и да било преди - включително много невинни хора и от двете страни.

Някои израелски наблюдатели спекулират, че Шарон нарочно е наредил да бъде ликвидиран Ясин, за да покаже на целия свят, че оповестеното премахване на израелските селища в Ивицата Газа не означава отстъпление пред терора на Хамас, нито пък може да се изтълкува като победа на Ясин. Това обяснение обаче е неудовлетворително.

Първо, далеч не е сигурно, че Шарон ще спази обещанието си за изтегляне от Ивицата Газа. Той е обещавал вече много неща, които не е спазил след това - например, премахването на несанкционираните заселнически постове в окупираните земи. Второ, Шарон имаше възможност да уточни подробностите по изтеглянето с палестинското правителство на Корая и да сключи съответен договор. Тогава Хамас трудно би могла да извлече пропагандистка полза от "капитулацията".

Само че Шарон явно не иска да преговаря сериозно с палестинците. За да държи Вашингтон спокоен, той продължава наистина да споменава от време на време проекта, известен като Road Map. На практика обаче се вземат едностранни решения и то по целия фронт. Никъде в делата на Шарон не може да се открие никаква воля за диалог - и следователно за политически компонент в борбата срещу терора.