Бежанският проблем в Грузия

На четвърти януари догодина в Грузия ще се проведат президентски избори. Един от водачите на опозицията, Михаил Саакашвили, има най- големи шансове за наследството на оттеглилия се от властта Шеварнадзе. Без значение, кой ще бъде новият президент на Грузия, той ще се сблъска с множество проблеми. Един от тях е бежанският проблем, породен от няколкото етнически конфликта, разразили се в Каспийския регион през последното десетилетие.

В началото на 90-те години Абхазия, някогашният съветски туристически рай на Черно море, реши да тръгне по самостоятелен път, отделяйки се от Грузия. Последва кървава гражданска война. След нея Абхазия остана самостоятелна, макар и непризаната от международната общност, но под покровителството на Русия. Войната костваше живота на десет хиляди души. Между тях е и синът на Лиля:

Той беше на 21 години и се казваше Тамас. После дойде войната и абхасците го убиха, може и да са били чеченци. Във вески случай той загина по време на сражение. Сама го погребах. След което се махнах от Абхазия завинаги.

Също както други 250 хиляди грузинци Лиля напуска родната Абхазия. От десет години не е виждала голямата си красива къща в Кагра, в която навремето била толкова щастлива с вече починалия й съпруг и двамата й сина. На Лиля й липсват и съседите-абхазци, с които никога не е имала проблеми преди войната:

Винаги сме живяли мирно едни с други. И сега се уважаваме. Никога не сме имали кавги с абхазците. Всичко това беше подкладено от Русия и нашата Грузия. Работих заедно с една абхазка, прекрасно момиче. Сега, като се видим плачем заедно.

Лиля е свидетел на уличните протести от последните седмици в столицата Тбилиси. Наблюдавала ги от шестия етаж на стаята си в хотела за бежанци Иверия. 64-годишната жена се надява, че новата власт ще подобри икономическата ситуация в страната, а с това и положението на бежанците:

О.Т.
Дават ни по 11 лари на месец, което прави пет долара и още веднъж 14 лари. Големият ми син ми помага малко. Той живее като бежанец в Русия, нои той няма много. Това е животът ми. Освен хляб и захар нищо друго не мога да си купя.

При това сърдечно болната жена има нужда от стъпи лекарства. Само че снейния месечен доход не може да си позволи този лукс. Остава й само едно: да си седи в стаичката от девет квадратни метра в порутения хотел в Тбилиси и да се опитва, да не се ядосва.

Далеч от Тбилиси, на границата с размирната чеченска република се намира дефилето Панкиси, до което трудно може да се стигне. Тук живеятхилядичеченски бежанци, които също имат спешно нужда от помощ. Юристът и правозащитник Асланбек Абдузаков е един от тях:

Условията, в които живеем са лоши. Погледнете, всеки човек трябва да има достъп до баня и тоалетна. Не говоря за повече. Във вяска стая живеят по пе-шест, та дори десет бежанци. Тя им е за всичко: спалня, всекидневна кухня, тук децата си пишат домашните...това е огромно психическо натоварване, казва Абдузаков.

За Грузия чеченските бежанци са и политически проблем,защото те предизвикват конфликт със съседна Русия. Москва предполага, че сред бажанците се укриват и бунтовници. Миналата година Грузия и Русия бяха на прага на военен конфликт, при това без всякакви основания, твърди Абдуказов:

Вътрешно хората, и най-вече младите може и да са срещу руското присъствие в Чечения. Само че като цяло ние познаваме хората си. Те не са заплаха за никого.

Ако можеха чеченските бежанци са готови да напуснат Грузия на часа, за да се завърнат в родината си. За същото мечтаят и грузинците, избягали от Абхазия. Ето защо и за двете групи бежанци бъдещите отношения на новатавласт в Грузия с Русия са от решаващо значение.