Барак Обама заплашва

Буш се обади на пакистанския президент Мушараф, за да го увери, че без благоволението на последния САЩ няма да атакуват бази на Ал Кайда в Пакистан – както иска сенаторът Барак Обама, един от най-перспективните президентски кандидати на Демократическата партия. Държавният департамент незабавно осъди думите на Обама – без да го споменава по име, защото имаше предвид не само него: републиканецът Том Танкредо препоръчва в отговор на нова терористична акция в САЩ, да се хвърлят атомни бомби върху ислямските светини Мека и Медина.

Изявлението на Обама, известен като категоричен противник на иракската война, обърка американската общественост. “Неоконсерваторът Барак Обама”, с жлъчна наслада писа консервативният в. “Уол Стрийт Джърнъл”. И наистина логиката на Обама се вписва идеално в неоконсервативния мисловен шаблон, виждащ САЩ като глобална сила на световния ред, действаща превантивно и офанзивно против враговете на Америка и свободата, - и много по-малко в политическата линия на опозиционните демократи, които искат изтегляне от Ирак.

“Ако разполагаме с достоверна информация от тайните служби за важни терористични цели и президентът Мушараф не предприема нищо, тогава ще трябва да действаме ние” – заплаши Обама. Ако станел президент, той щял да подсили американските войски в Афганистан и да действа с военни средства срещу всички онези, които застрашавали Америка. Мнозина демократи реагираха ужасени на идеята за военна намеса в Пакистан, без съгласуване с важен американски съюзник какъвто е Мушараф и в една ислямска страна, която е атомна сила. Сенаторката Хилари Клинтън, актуалният фаворит на демократите за кандидат-президентската номинация, нарече размишленията на своя конкурент “наивни и безотговорни”. Но инициативата на Обама е показателна за огромната дилема, пред която е изправена опозиционната Демократическа партия.

Много са политиците във Вашингтон, включително и сред републиканците, които смятат, че дори следващият президент да бъде демократ, във военно отношение той без бавене ще трябва да последва стъпките на Буш, защото от американска гледна точка просто няма алтернатива в борбата против ислямисткото предизвикателство. Сенаторката Клинтън критикува остро иракската политика на Буш, но защитава одобрението си за войната от 2002, защото преценката й се основавала на наличната в онзи момент информация – почти както се мотивира днес Буш. Впрочем що се отнася до скорошното изтегляне на войските от Ирак, демократите само на пръв поглед са решени на бързи действия. Обама е един от водещите демократи, които искат напускане на Ирак без бавене. Много други негови съпартийци обаче са доста по-колебливи. Не само Клинтън предупреждава за опасността от пълен хаос, ако американските сили напуснат прибързано Ирак.

Дори Обама мисли не по-различно от Буш: враговете на Америка трябва да бъдат атакувани, където и да се намират. Невъздържаните думи на сенатор Обама по адрес на Пакистан показват, че той също би действал едностранно – като един истински неоконсерватор.