Барак Обама: "Аз съм вторият Кенеди"
26 юли 2008Германците са като обезумели по Обама. Повечето експерти обаче предупреждават да не се изпада в транс. Те смятат, че разочарованието е неизбежно, тъй като външната политика на чернокожия демократ нямало да се различава особено от онази на републиканския му съперник Джон Маккейн.
Впрочем ако един ден наистина настъпи разочарование от Обама, то ще се дължи не на това, че като президент би могъл да промени твърде малко, а напротив твърде много неща. Европейците със сигурност няма да се почувстват особено уютно, ако той, както вече загатна, започне да иска от тях по-големи военни разходи и повече войски за Афганистан и другаде по света. И все пак:
с чернокожия президент би се открил шанс за нова американска външна политика
- и то в двоен смисъл. От една страна той не гледа на огнищата на напрежение като милитарист и има съвсем нов подход към належащите проблеми - от климата до борбата против болестта спин. От друга страна Обама би могъл да стане първия американски президент в един постамерикански век, който проумява и приема тази промяна.
Тук се разкрива важна разлика по отношение на президентския му съперник. Маккейн произхожда от семейство на военни, самият той е бил дълги години войник. Той е рожба на Студената война и продължава да дели света на добро и зло. Затова той смята, че наличието на една силна американска армия е предпоставка за всичко - за мира и свободата, за американската икономика и самочувствие.
Обама, който е с четвърт век по-млад от съперника си, е рожба на друго време. Той не е служил в армията, мисленето в категориите на приятел-враг му е чуждо, също както и агресивната реторика след 11 септември 2001. Но нека не се заблуждаваме: Обама не е пацифист, въпреки че дипломацията и преките преговори с врага имат предимство за него.
Разбира се в обозримо бъдеще САЩ ще си останат суперсила
- военна, икономическа, научна, културна. Преднината им е огромна и няма да бъде стопена така бързо. Но в лицето на Китай, Индия и ЕС се появяват нови силови центрове. В този нов многополюсен свят не всички пътища ще водят към Вашингтон. Влиянието на Белия дом ще намалее, поне малко. Изводът за Обама от всичко това гласи: повече взаимодействие, повече ООН, НАТО и ЕС. Той продължава да залага на американското превъзходство, но в призивите към сънародниците му да приемат факта на промяната, се съдържа скрито посланието: Ние не сме повече така изключителни, така уникални както винаги сме си мислили!
Американските съюзници винаги са очаквали да видят от Америка подобна откровеност и реализъм. Сега остава само Барак Обама да спечели изборите.