Банковата тайна трябва да бъде ограничена в интерес на справедливостта

Специално германският министър Пер Щайнбрюк настоява за повече натиск срещу държавите, известни като финансови оазиси. И за ограничаване на банковата тайна. Ето мнението на известния германски журналист Ханс Лайендекер.

Финансовите министри на държавите от ЕС са разделени в два лагера по въпроса. Едната фракция обикаля около банковата тайна като около златно руно. Другата не е съгласна тази тайна да се демонтира, макар че нейните представители също не вярват в достойнството на банките. Дискусията трябва да продължи, и то доста по-активно. Защото държавите фактически се намират в данъчно съревнование помежду си, в което водят най-несолидарните. Те отказват достъп до банкова информация и обвиват всичко в тайна, просто защото имат голяма финансова облага. Някои от тях – Швейцария и Лихтенщайн например – се правят на нещо много специално, но всъщност изобщо не са. Защото онези банки, които не изискват информация откъде идват вложените пари, играят нечестно в международната конкуренция.

Всъщност, свещената крава на финансовия бранш, банковата тайна, често пъти е най-обикновен рекламен трик за привличане на повече клиенти. В много държави обикновеният банков клиенти открай време е прозрачен. Германската Организация за общо подсигуряване в кредитния бранш (известна в страната като Шуфа) е складирала данните на 60 милиона души, разполага с 384 милиона информационни единици и годишно дава 77 милиона пъти сведения на 4500 партньори.

В международен мащаб големите пари се стичат най-вече към Швейцария. Швейцарците правят всичко възможно да опазят тайната за произхода и да не дават информация за умножаването им. Германският синдикат на работещите в данъчни сектор преценява, че в швейцарските банки има вложени около 150 милиарда евро пари на германски вложители. Всяка страна създава свое собствено законодателство и урежда своите данъчни правила. Но държави като Швейцария и Лихтенщайн, които гледат на данъчното укривателство не като на престъпление, а като на обикновено закононарушение и го наказват само с глоби, държави, които се крият зад паравана на данъчната тайна и отказват всякакво правно сътрудничество – такива държави са съучастнички в данъчното укривателство. Сделката „Ние ще скрием твоите пари от твоите национални данъчни власти” не е нищо друго освен цинично интересчийство. Днес банковата тайна трябва да бъде ограничена в интерес на справедливостта. И всички, които боравят с мръсни пари, трябва добре да знаят какъв риск поемат.