Африка и западната медицина

За западняците завръщането на българските медици в родината им беше краят на един кошмар. Но не са малко африканците, които смятат обвиненията на либийската страна срещу българите, за напълно достоверни. За тях този случай е просто последният епизод от един продължителен кошмар, в който бели лекари причиниха увреждания и дори смърттта на африканци – и се отърваха безнаказано. Така че принципното отхвърляне на либийските обвинения в медицинско злодеяние означава пропускането на възможност да разберем защо в Африка съществуват такива подозрения срещу западната медицина.

През 2000 Вернер Безвода, изследовател в раковото отделение на южноафриканския университет Витватерсранд, беше уволнен заради медицински опити с болни от рак чернокожи пациенти без тяхното знание или съгласие. В Зимбабве през 1995 шотландският анестезиолог Ричард Макгаун бе обвинен в петкратно убийство, заради инжектирането на смъртоносни дози морфин. А в Зимбабве и Замбия д-р Майкъл Суанго бе заподозрян, че е уморил 60 души, на които инжектирал смъртоносни дози олово.

Но най-зловещият от медиците-убийци, чието име се знае в цяла Африка, е Вутер Басон, шефът на южноафриканския проект за химически и биологически оръжия по времето на апартейда. Той се обвинява в умъртвяването през 80-те години на стотици чернокожи в Южна Африка, повечето с инжектирането на различни отрови. Басон така и не бе осъден, въпреки показанията на негови преки сътрудници.

Подобни случаи допринесоха за разпространението на страха от западната медицина в Африка. Това е страх, който континентът не може обаче да си позволи, тъй като медицинската помощ там е крайно недостатъчна. Само 1, 3 процента от медицинския персонал на света работи в страните от южната половина на Африка, въпреки че там са разпространени 25 процента от известните болести. Недоверието към западната медицина има съвсем преки последствия. През последните години например е регистрирано нарастване на детския паралич в Нигерия, Чад и Буркина Фасо, защото много хора не искат да се ваксинират, а те не искат да се ваксинират поради опасенията, че ще бъдат заразени със спин или дори стерилизирани. Това щеше да звучи неправдоподобно, ако учени, работили за проекта на Басон, не бяха казали, че една от главната им цели била да се намери начин за селективна и тайна стерилизация на африканци.

Подобни трагедии са огромно предизвикателство дори и за най-идеалистичните медици, когато се окаже, че трябва да работят при нехигиенични условия, застрашаващи здравето на пациентите. Понякога западните лекари трябва да използват не съвсем чисти или нестерилизирани игли, просто защото няма други. А по този начин става възможно разпространението на инфекции като спин – което означава, че западните медици могат да причинят смърт дори когато искат да помогнат.

Няколко реномирани научни списания, включително Nature, изказаха предположението, че либийските деца са били заразени тъкмо по този начин, с употребата на нечисти медицински инструменти, дълго преди пристигането на българските медицински сестри в Бенгази. Ако това е така, тогава обвиненията на либийците, че децата са били заразени от лечителите им, трябва да са верни. Деянията може да не са били извършени нарочно, но предвид историята на западната медицина в Африка, обвиненията, че са били сторени съзнателно, далеч не са параноични.