Африканско чудо или безнадежден случай?

Сомалия от 7-ми декември вече има ново правителство. Поради съобръжения за сигурност то все още е в изгнание в Кения, но президентът на Сомалия Абдулахи Юсуф възнамерява в начолото на 2005-та год. да го премести в Сомалия. Ако по този начин страната най-сетне поеме по пътя към мира, то това би било политическо чудо за региона и за континента.

След 35 години това е може би последният шанс на Сомалия за спиране на саморазрушителната спирала на насилието: на 21-ви октомври 1969 год. в страната бе извършен военен преврат, като военните заявиха, че си поставят за цел да сложат край на племенната разпокъсаност, корупцията и икономическата разруха. Ала режимът на царя на политическото оцеляване Сиад Баре приживя само привиден разцвет, след което се започна свободното падане на държавата и икономиката. След края на тиранията на баре през януари 1991 год. Сомалия се превърна в символ на гражданската война, държавния разпад, глада и катастрофата с бежанците. Както и за неуспешната акция на сините каски от ООН, предизвикала, особено за американците, сериозни психически травми.

Наградата за тези причинили много загуби борби, вече отдавна не съществува предвид на продължаващото политическо и икономическо разложение. Напълно фалиралата страна в наши дни по парадоксален начин се озова отново в изходното си положение от преди независимостта в 1960 год. Фактически независима от 1991 год. насам северна част на страната, съответстваща на някогашния британски протекторат Сомалиленд и поделената между клановете южна на територията на някогашната италианска колония Сомалиленд.

След свалянето на провалилия се диктатор Сиад баре страната така и не успя да осъществи мечтаното ново начало. Вместо това разбитата държава се доразпадна на отделни части, които клановете поделиха помежду си. Така и никога не се удаде разнобоя и противостоянието между различните кланове и подкланове да бъде преодлоян под обединяващата шапка на централна власт.

Ни повече, ни по-малко от 13 мирни договора бяха подписани и после нарушени през последните години. Сега може би 14-тият ще стори чудо или пък ще превърне Сомалия окончателно в безнадежден африкански случай. След две години мъчителни преговори преместването на новата централа на властта в Могадишу в начолото на 2005-та трябва де се превърне в начолото на нова ера за страната. Преди това бе сформиран 275-членен федерален преходен парламент, избран бе за президент генерал Абдулахи Юсуф и бе назначено преходно правителство с 5-годишен мандат.

Ала преди да се заговори за нова ера, трябва да бъдат отстранени още редица бариери. На първо място самата личност на президента, който след края на мандата му в региона Пунтленд в 2001 год. с подкрепата на Етиопия отново се пребори за властта и прогони приемника си, с което потвърди славата си на авторитарен лидер. Преди всичко тепърва трябва да стане ясна, дали го подкрепя собствения му клан. Най-големият недостатък, за кой ли път вече, ще е, е четирите най-важни клана разпределиха помежду си парламентарните мандати и министерските постове за сметка на независимите представители. Тази манипулация до голяма степен намалява шансовете за успех на прелома в Сомалия.

Други предпоставки за мирното развитие на страната биха били успешното включване на клановите лидери, неучаствали в мирните преговори и изясняването на отношенията със северната Република Сомалиленд. Ако се удаде да бъде спряна тоталната дезинтеграция в Сомалия, това наистина би било истинско чудо и проблясък на надеждата за Африка. Както мирните инициативи така и действителното налагане на мира изискват много търпение.Надежда има, но опитът от миналото учи, че скептицизмът относно политическото бъдеще е все още уместен.