Африканската обиколка на президента Кьолер

Трите посетени от Кьолер държави - Ботсвана, Мадагаскар и Мозамбик - ясно показват, колко различни са африканските държави помежду си, както и проблемите, които стоят за решаване. В този смисъл се изказа и федералният президент Кьолер, според когото няма една Африка, а хиляди различни Африки. Ръководителят на отдел в Кредитната Банка за възстановяване и развитие Бруно Вен познава различията:

Вен:

“Ботсвана отдавна вече е надминала обичайното за развиващите се страни равнище. Характерен показател в това отношение представлява средният приход от 4000 долара годишно. По този показател останалите две страни – Мадагаскар и Мозамбик – са доста по-назад. И двете държави обаче имат траен висок икономически прираст, който все пак не достига за да се постигне сериозно намаление на масовата бедност.”

По подобен начин се изказа и президентът Кьолер, който сам определи, кои страни да посети по време на обиколката си из Африка. Той каза:

Кьолер:

“Става дума за три страни, които полагат усилия да вървят по правилния път, които постигат напредък, които в същото време обаче съзнават, че им предстои още много работа.”

Според Кьолер и Европа е изправена пред сериозна политическа задача, свързана с борбата срещу болестите и бедността в Третия Свят. Защото подобряването на цялостното положение на Черния Континент неминуемо ще даде положително отражение и върху Европа. За съжаление посещението в Мадагаскар и Мозамбик показало, че все още липсва добра координация в работата на страните-донори. Наличието на конкуриращи се концепции и структури за осъществуването на проектите благоприятствало корупцията и злоупотребите. Кьолер изрази недоволство и от факта, че много от африканските страни са буквално “залети” от чуждестранни помощни проекти, парите от които обаче не са обвързани с конкретни условия и кретирии за усвояване. Освен това – според германския държавен глава – не е редно, идеите за развитие на африканските държави да идват само отвън и да им бъдат налагани принудително. Това водело до отчуждение и незаинтересованост на местните елити. Кьолер пледира и за това, европейците да се откажат от често пъти твърде недиференцираният си подход към проблемите на отделните африкански държави, който повече вреди, отколкото помага. Така – според него – не бива да се счита, че някой е в състояние да направи преценка на цялата Африка. Всъщност – казва още Кьолер – няма една Африка, има хиляди различни Африки. В съответствие в това, политиците по света е нужно да диференцират подхода си и да предлагат помощ, която най-добре да съответства на нуждите на конкретната страна.