АПОСТРОФИ: Херман Любе и предимствата на глобализацията

Заглавието на новата му книга “Цивилизационният ойкумен” – което в дадения контекст означава “глобално общество” - е само предчувствие за непреодолимия порок на автора да казва прости неща по сложен начин. Но: “От книгите има полза, когато човек ги разглежда откъм силната им страна”. Това напомняне на Любе е валидно разбира се и за собствената му работа, а нейните достойнства многократно компенсират умората от преодоляването на стилистичите бариери.

Темата на последната му книга е глобализацията в полето на културата, техниката и политиката, а патосът на мисълта му е в рязък контраст с преобладаващо потиснатия тон, с който се говори обикновено за това явление. Любе принадлежи към онази група германски философи, чийто най-виден представител може би е Одо Марквард, които искат да вдъхнат оптимизъм, като ни покажат, че за пороците на глобализацията има компенсация. Основният факт за него е това, че успехът на глобалното разпространение на научно-техническата цивилизация се дължи не на друго, а на произтичащите от нея конкретни житейски предимства. Тези предимства обаче са неутрални в културно и етническо отношение; модерната цивилизация не обещава спасение за душата, а предлага “баналностите на благоденствието”, и те именно я правят желана и приемлива в планетарен мащаб.

Противно на тенденцията към производствено и организационно уедряване, на национално и поднационално равнище тече процес на плурализация и стремеж към самоопределение, стигащ до растящото идентифициране на населението с различните форми на регионално и местно самоуправление. Защо разширяващата се цивилизация - за чийто исторически източник Любе посочва Европа, като изрично критикува деформиращите истината отстъпки на “политическата коректност” по този въпрос - стимулира процесите на децентрализация? Любе открива първопричината в ъгъла на техниката, по-конкретно в започналото през 19 в. откъсване на комуникационните от транспортните мрежи и обособяването им като отделни, независими системи – “едно събитие от революционно значение за човешката цивилизация”. Логично последствие от това развитие е заличаването на алтернативата град/село или провинция/непровинция и то не само в техническо, но и в културно отношение. Не е трудно да се забележи, че движещата сила на тази тенденция тегли неизбежно към преодоляване на националните граници и междуконтиненталните разстояния.

Любе специално обръща внимание обаче, че масовата информационно-техническа интеграция не действа уравнителски, а напротив – “диференциращо и индивидуализиращо”. В политически аспект това е от решаващо значение, тъй като “главната техническа предпоставка за тоталитарната власт, информационният контрол, днес вече е непостижима”. С други думи Любе смята, че тъкмо в “така нареченото масово общество” съществуват и се множат условията за невиждано преди многообразие на индивидуалните интереси и различните степени на компетентност. Авторът подчертава, че съвременната техническа, а това означава единна цивилизация открива уникални перспективи за диференциация и индивидуализация, но същевременно и за пробуждането, разпространението и политизирането на изконни виждания и идеи.

Като пример за последното германският философ посочва превръщането на религията във фактор на международните отношения. Отново противно на преобладаващото мнение той не е склонен да прави пряка връзка между възраждането на религиите и опасностите от верския фанатизъм, тъй като тълкува и ренесансите на религиозните традиции като продукт на модернизацията. Дори общото движение към демокрация, отбелязва Любе, се дължи не на неудържимата привлекателност на западните политически идеали, а по-скоро на зависимостта на “цивилизационния ойкумен” от “експандиращите свободни пространства на индивидуално и колективно самоопределение”.

Hermann Lübbe, Die Zivilisationsökumene (Fink)