АПОСТРОФИ: Руските олигарси, парите и смъртта

Жертва на този смут стана може би главният редактор на списанието Павел Хлебников, който бе убит един месец по-късно. В следващите минути руският писател Олег Юриев разказва за олигарсите, парите и смъртта:

Представете си грандиозно парти в Москва. Дами с четири наниза от брилянти. Мъже - с вратовръзки от десет хиляди долара. В един момент от елегантни кафези се пускат хиляди екзотични пеперуди, докарани специално за случая от Латинска Америка; цена - 800 долара парчето. Една картина колкото главозамайваща, толкова и безвкусна. Но това е, или поне до скоро беше действителността в Москва. Там се е формирал един слой от новобогаташи, които по най-просташки начин парадират с богатството си - както всички новобогаташи по света, само дето те са още по-безвкусни и богати.

Как е възможно, пита се човек, през 1989 да получаваш месечна заплата от 150 до 200 рубли като инженер или научен сътрудник в някое държавно предприятие или научен иниститут, а през 1993 да си натрупал вече имущество от няколкостотин милиона долара? Човек трябва да е икономически и финансов гений! Не, това не е верният отговор. Човек трябваше просто да стои навън и да си държи джобовете отворени докато валяха парите. Човек трябваше да стои навън и да си държи джобовете отворени и да не държи особено на чистотата, защото никъде и никога на валят само пари - винаги пари, примесени с лайна. А в руския случай - и с куршуми. Затова човек не трябваше да има и прекалено много фантазия; фантазията пречи, защото можеш да си представиш как тези куршуми се забиват в черепа ти.

Казано накратко: в началото на 90-те години, когато богатствата на социалистическата икономика бяха "приватизирани", тоест разпределени между новородените капиталисти, почти всеки, който застана (и оцеля) под дъжда от пари, лайна и куршуми, можа да забогатее.

Днес в Москва има над 30 милиардери, повече отколкото във всеки друг град на света. Те бяха преброени от руското издание на списание "Форбс", което получи гневни отзиви от регистрираните милиардери: мина времето, когато руските новобогаташи нямаха страх от нищо и от никого, най-малкото от руската държава. Днес те отново научиха думата прокуратура. Само живеещият в Лондон Борис Березовски, бившият "кръстник на Кремъл" - както гласи заглавието на книгата за него, написана от убития Павел Хлебников, - изрази недоволство по друга причина: били го представили прекалено беден.

Наистина ли най-интелигентните и най-предприемчивите стояха тогава под дъжда, докопвайки се до богатствата на Русия? Едва ли. Нека бъдем честни: една буржоазия, която няма нужда от родина, и най-малко от Русия. На първо място това бяха онези, които се нахвърлиха върху природните богатства. Другите, по-бедните новобогаташи, се захванаха да строят, да модернизират, да купуват и продават. Нека не забравяме, че сред създателите на една от най-успешните марки на 90-те години, онлайн-търсачката Гугъл, бе и един млад руснак. Днес той също е милиардер, но в Америка.

Покойният Павел Хлебников смяташе, че няма никаква прилика между САЩ от 30-те до 50-те години и днешна Русия. Според него американските мафиоти никога не били разполагали с такъв контрол върху американската икономика и държава, какъвто бе случаят по времето на Елцин и неговия "съветник" Березовски. Все пак Хлебников, въпреки руското му име, беше американец и това отрицание се дължи може би на патриотизма му. Известно е например, че Кенеди бе избран за президент не без помощта на чикагската мафия. След влизането му в Белия дом обаче неблагодарният клан Кенеди направо задуши своите престъпни покровители - това беше началото на бавния край на организираната престъпност в класическия й вид.

Тук възниква още един - неочакван - паралел с Русия. Ако е вярно, че и Путин бе инсталиран в Кремъл не без помощта на парите на Березовски и другите "олигарси", то надеждата на милиардерите, че имат пак свой човек начело на държавата много бързо се разсея. Много скоро на онези, които "правеха" президентите, не им остана нищо друго освен да се обявят за "борци за демокрация", за да си подсигурят пътищата за отстъпление.

Някои от тях сега са изправени пред съд, други живеят в чужбина, предимно в Англия, където явно с удоволствие дават "политическо убежище" на тъмни фигури, притежаващи милиарди. Последните имат много пари, много влияние, безчет платени и неплатени помагачи и помагачи на техните помагачи. Да се надяваме - в името на равновесието на атомната сила Русия, а това означава и на останалия свят, - че сравнението с фамилията Кенеди няма да отговаря на истината до последната подробност.