Апострофи: Берлускони и интелектуалците

Италианският министър-председател и актуален председател на Съвета на Европа Силвио Берлускони прави сякаш всичко възможно, за да отблъсне всички - съперници и съюзници, врагове и приятели, при това както в родината си Италия, така и в Европа. Странното е, че неговото политическо късогледство и настъпателна арогантност сякаш парализират критиката в родината му:

Една от идеите-фикс на Берлускони е, че световният печат се направлява от шепа италиански левичари. Винаги когато "Ню Йорк таймс" или "Монд" вземат да го критикуват, той смята, че онези, които дърпат конците седят в римските кръчми или партийни централи. Той заплаши със съдебни последствия лондонското списание "Икономист", което както и да го гледаме в никакъв случай не е комунистическо издание, само защото списанието беше поставило някои неудобни въпроси. Берлускони не спира да се компрометира, но трагичното на този цирк е, че италианците започват постепенно да свикват. Неговите панаирджийски телевизионни канали - почти половината лична собственост на Берлускони, другата половина почти изцяло под неговия политически контрол - се опитват да насаждат предствата за един благоразумен държавник. Критиците му наистина не са само в Ню Йорк и Париж, но домашната съпротива проявява признаци на умора. Италианската критична интелигенция неволно се самоцензурира, защото изглежда смята, че повторенията не спадат към добрия стил.

Толкова по-странно е на този фон когато изведнъж се дочуе някой скептичен глас, както наскоро този на писателя Едоардо Сангуинети. Той се възползва от трибуната предоставена му от едно телевизионно предаване на живо, за да разкритикува поредния бламаж на Берлускони - оневиняването на фашистката диктатура. Поетът Сангуинети успя да даде израз на критичните си думи по време на тържественото връчване на литературната награда "Кампиело" във Венеция, по първа програма на държавната телевизия, в една пролука между няколкодневния избор на Мис Италия, когато момичетата точно имаха почивен ден.

Подобни културни петна се срещат все по-рядко в заравнения пейзаж на италианската телевизионна смет. Наградата Кампиело се присъжда ежегодно от сдружението на индустриалците в областта Венеция и е едно от най-престижните литературни отличия в страната. Този път главната награда получи Марко Сантагата за историческия си роман "Майсторът на бледите светии". 71-годишният Едоардо Сангуинети получи почетна награда за цялостното си литературано творчество.

Какво подтикна този кротък човек към импровизираната му нападка? Явно опасенията за здравия разум; опасенията, че невъздържаните приказки на правителствния ръководител ще промият съвсем мозъците на италианците. Сангуинети взе микрофона след едно от поредните ужасяващи изявления на Берлускони, които той прави редовно с присъщата си смесица от игнорантност и наглост, след което започва да отрича и да се оправдава. В интервю с консервативното английско списание "Спектейтър", Берлускони си изля, така да се каже, душата: италианският фашизъм бил всъщност много мек, "Мусолини не е убил никого", противниците си той просто ги пращал "на ваканция". Той има предвид масовата практика на политическо заточение. Човек естествено не може да очаква от всички италиански политици да са чели книгите на Карло Леви и Чезаре Павезе, в които се описват именно годините на заточенията, но все пак министър-председателят на Италия би трябвало да знае основните факти за новата история на страната си.

В деня след като Берлускони изля душата си за добрия чичко Мусолини, в просветената част от италианския печат цареше възмущение. На цели две страници вестник "Република" опресни историческите познания на Берлускони, изброявайки жертвите на италианския фашизъм: само през първите години след идването на власт на Мусолини са били избити хиляди хора, включително известни политици като Джакомо Матеоти. С въвеждането на расовите закони и съюза с Хитлер, броят на избитите се покачва на десетки хиляди, без да се броят жертвите на отровния газ използван в Абисиния. Това са неща известни на всеки ученик в Италия. Политици от всички партии, включително от лагера на Берлускони, коментираха критично глупавите приказки на премиера, но никой от именитите интелектуалци не понечи да си отвори устата; в своята седмична колонка за списание "Еспресо", Умберто Еко, например, предпочете да размишлява върху ползата и вредата от християнските ценности за европейската конституция.

На този фон надигна глас поетът Сангуинети: италианската конституция, заяви той, се основава изрично върху антифашистките ценности, а една от задачите на интелектуалците е да бдят над съвестта. Той не спомена поименно вербалния подпалвач Берлускони, но дамите и господата в публиката разбраха за кого става дума. Към критиката се присъединиха писателят Луиджи Малерба и философът Умберто Галимберти: Сангуинети направил добре да се възползва от микрофона в една страна, където освен политиците-майтапчии думата имат само футболисти и танцьорки. На друго мнение беше авторът Ери де Лука, който иначе обича да се изявява като ляво-радикален: една такава светска гала-вечер не била подходящото място за подобни протести.

Впрочем Берлускони е проблем не само за левите интелектуалци. Той е още повече проблем за италианската буржоазия, чийто авторитет упорито уронва. От неговите вербални подхлъзвания страда най-много коалиционният му партньор Джанфранко Фини от Националния алианс, който упорито се опитва да пречисти своята партия от фашисткия й произход чрез подчертана добронамереност спрямо еврейската общност в Италия, чрез символичното си посещение в Освиенцим. От години насам той се надява на официална покана за посещение в Израел, една мечта, която необмисленото бръщолевене на неговия правителствен ръководител заплашва да затрие окончателно.

Никак не е доволен от Берлускони и консервативният вестник "Кориере дела сера", който по принцип не е против неговата правителствена програма. Най-лошото, писа вестникът, е "стилът на политическо парвеню, една комична фигура стигаща до гротеска, която прави Италия за смях на международната арена". Но Италия все пак не била още загубена. Дългогодишни познавачи на италианската политика и медии казват, че авторитетният вестник никога не се е изразявал така по адрес на италиански правителствен ръководител.