Анализ на четири години управление на НДСВ
2 юни 2005
След като припомнят, че през юни 2001 година Националното движение “Симеон Втори” спечели парламентарните избори с обещания за реформи, които да ускорят икономическото развитие и съответно да увеличат доходите на българските граждани, икономистите от Института за пазарна икономика в София проследяват в анализа си изпълнението на тези обещания.
Увеличение на доходите
Едно от обещанията на сега управляващите през 2001 година беше за “незабавно и несимволично увеличение на доходите”. Какво се случи в действителност?
По данни на Националния статистически институт през март 2001 г. средната работна заплата за страната е била 239 лв., а в момента тя е 292 лв. Тоестноминалното нарастване на средната заплата е 22.2% за период от четири години, обобщават икономистите от ИПИ.Сравнението между нетните доходи сочи, че през март 2001 г. нетният доход е бил 190.1 лв., докато през 2004 г. той е 232.80 лв. – т. е. нарастването е с около 43 лева или по 14 лева на година. Ако се отчете и инфлацията през периода, уточняват от българския ИПИ, повишението на заплатите излиза в размер на 5.6% за три години, тъй като нарастването на средното равнище на цените е около 16%. Това означава, че заплатите в България са нараствали с 1.8% през годините на управлението на НДСВ, което наистина може да бъде наречено “символично”, обобщават от ИПИ.
Данъчно облагане
Най-значително намаление на облагането има при данъка върху печалбата – той намаля от 28% през 2001 на 19.5% през 2004 година. Въпреки това, в сравнение с десетте нови членки на Европейския съюз облагането на печалбата в България е сред най-високите, което намалява привлекателността на страната като място за инвестиции и бизнес. Не беше изпълнено и едно от най-важните обещания на НДСВ – въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба. Въпреки преизпълнението на приходите в бюджета, премахването на облагането на инвестираната печалба не беше извършено.
Данъкът върху доходите и осигуровките през 2001 г. са в размер на 40.8% от разходите за труд, а в момента е 39.7%. Това, което плащат работниците пряко е 20.5% от средната заплата през 2001 година, а в момента е около 20.3% от нея. Малкото понижение не е достатъчно, за да стимулира хората да работят и произвеждат повече. При осигуровките, които всъщност представляват по-голямата част от тежестта, не е направена никаква промяна, като съществува възможност дори от следващата година те да бъдат повишени заради здравното осигуряване, посочват от ИПИ.
Намалението на данъка върху печалбата и лекото намаление данъка върху доходите напълно се компенсира от нарастване на акцизите. Облагането на цигарите и алкохола се увеличи с около 50%, акцизът върху различните бензини нарасна между 20 и 120 процента, имаше значително увеличение на акциза върху дизеловото гориво и беше въведен акциз върху газта. Беше увеличен дори акцизът върху чая.
Като цяло резултатът от намалението на едни данъци и увеличението на други данъци е нарастване на общата данъчна тежест, измерена като приходи на държавния бюджет като процент от брутния вътрешен продукт. През 2001 година правителството събира 39.8% от БВП в бюджета докато през 2003 година този процент нараства на 40.9%. И това при обещания за постепенно намаление на данъчната тежест до 35% от БВП, сочат изчисленията на икономистите от ИПИ
Икономически растеж
Най-важният измерител на икономическото развитие е нарастването на брутния вътрешен продукт. Растежът му през последните години може да бъде характеризиран като умерен, смятат от ИПИ. Средно за периода на управление на НДСВ и ДСП той е 4.4% годишно и с подобни темпове на икономически растеж доходите на българите ще достигнат средните за ЕС за период от 50 до 60 години, казват от ИПИ в София. Средният ръст на реалния БВП в Ирландия, Литва и Латвия е между 7 и 8% през последните години, което показва, че такива стойности са напълно възможни и постижими и за страни като България.
Изводът е, обобщават от българския ИПИ, че и след 4-годишното управление на НДСВ, българската икономика остава прекалено регулирана, с високи данъци, множество бюрократични пречки, бавно действаща съдебна система, голямо количество държавни активи, не много добра бизнес среда и неоптимизирани държавни разходи. Все още повечето от необходимите реформи предстоят да се направят.