Анализ за управлението на Герхард Шрьодер

По време на предизборната кампания през 1998-ма година Герхард Шрьодер спечели с обещанието, че няма да прави всичко по-различно, но ще направи много от нещата по-добре. И действително в началото много от предприетите стъпки бяха в посока, различна от тази в последната фаза на реформите на правителството на Хелмут Кол. Шрьодер и неговата червено-зелена коалиция се отблагодариха на своите избиратели с цяла поредица благодеяния. Но със спада в конюнктурата тази форма на управление достигна своите граници. Шрьодер смени финансовия си министър – на мястото на Оскар Лафонтен дойде Ханс Айхел. И незабавно строгите икономии се превърнаха в основен правителствен приоритет. Благодарение на което се зароди надеждата, че най-късно до 2006-та година бюджетът ще бъде освободен от задължения.

Но не само това бе решаващо за изборния успех през 2002-ра година. Твърдото отхвърляне на иракската война се посрещна с голямо одобрение от избирателите. А и през лятото на 2002-ра година настъпи голямото наводнение на река Одер в Източна Германия, което солидаризира Запада и Изтока в борбата със стихията. Федералният канцлер Герхард Шрьодер демонстрира дееспособността си и в този план.

Но дари и най-ефектната реторика не е в състояние да пренебрегна фактите за продължителен период от време. През пролетта на 2003-та година Герхард Шрьодер се конфронтира с народа по повод необходимостта от провеждането на решаващи реформи в системата на социална сигурност и на пазара на труда, включени в правителствената програма Дневен ред 2010. По този повод канцлерът заяви:

Федералното правителство и коалиционните фракции на Социалдемократите и на Зелените поведоха дълбок процес на промени в страната. По своя обхват и своите последствия този процес е уникален в историята на Федералната република.

Но тъй като междувременно съотношението на силите в представителството на федералните провинции – Бундесрата, бе променено в полза на Християндемократите, правителството можеше да прокара същностите части от своята реформаторска концепция само със съгласието на опозицията. Въпреки това свързаните с реформите пасиви бяха прехвърлени в преобладаващата си част на социалдемократите.

Необходимостта от компромис се отнася и до набелязаните изменения в правото за придобиване за гражданство. Принципно в тази процедура за чужденците бяха утвърдени облекчения, но същевременно червено-зелената коалиция отказа да допусне възможността за двойно гражданство в по-голямата част от случаите. Подобно отношение бе проявено и спрямо еднополовото партньорство – равноправието за хомосексуалните двойки бе приложено само частично. Желанието предимно на Зелените за този вид партньорства да се въведат същите данъчни права, както за семействата, се натъкна на съпротивата на ХДС и ХСС.

Това, което Зелените и Социалдемократите успяха да наложат, бе намерението за постепенен отказ от използуването на ядрената енергия. С фирмите от енергетиката бе постигнато споразумение за съвместни действия, предвиждащо постепенното извеждане от експлоатация на атомните реактори в Германия. На ХДС и ХСС не им остана никаква друга възможност, освен да обявят, че могат да ревизират решението, при положение, че имат мнозинство на федерално равнище.

По отношение на европейските ангажименти на Германия федералният канцлер Шрьодер се произнесе ясно и еднозначно – подобно на всички свои предшественици:

Във външнополитически план това означава да поемем решително и с най-дълбоко вътрешно убеждение нашата роля като гарант на европейското единение и интеграция. Напредъкът на нашия континент изисква – както и досега – динамиката и надеждността на германско-френското партньорство.

На практика, обаче, Шрьодер регистрира не само успехи. Наистина – германският Бундестаг ратифицира с голямо мнозинство Европейската конституция. По в спора по отношение на бъдещото финансиране на Съюза не се постигна съгласие между партиите. Освен това неблагоприятното икономическо развитие на Германия доведе дотам, че в продължение на три години не бяха спазени изискванията на Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. Авторитетът на Германия като един от гарнтите за стабилното евро претърпя сериозни щети.

На базата на позицията на преобладаващото мнозинство от германците, както и на мнозинството от европейските партньори, канцлерът Герхард Шрьодер отхвърли приемането на иракската война. Последствието бе, че по този начин германско-американските отношения бяха сериозно накърнени. Много от американците така и не можаха да разберат как так точно германците, които в продължение на десетилетия по време на Студената война се ползуваха със защитата на американската армия, сега решиха да застанат встрани, когато бе подхваната борбата срещу доказания диктатор Саддам Хюсеин.

Едно от вероятните последствия е и в това, че надеждата на Германия да играе по-важна роля в рамките на Обединените нации, би могла само много трудно да се осъществи. Въпреки това федералният канцлер изрази увереността си:

От гледна точка на ефективния мултилатерализъм, международния правов ред и засилването на позициите на ООН, в рамките на международната си отговорност Германия се стреми към получаването на постоянно място в Съвета за сигурност.

Все пак най-важният проект във втората половина на 7-годишното управление на Шрьодер бе и остава концепцията за реформи в правителствения Дневен ред 2010. Именно върху тези намерения за обществено обновяване Шрьодер постави специален акцент и в последната си реч пред Бундестага:

Реформите не допускат отлагане. Те означават също и отказ от обичайното. Това признание се налага от откровеността, която дължим на гражданите. Моята задача и изискването на социалдемокрацията е да се положат грижи за това икономическата ефективност да се постигне не за сметка на слабите, т.е. социалният баланс да не пострада по никакъв начин.