Америка не бива да бъде слаба

От 11 септември 2001 насам глобалната борба против терора стои съвсем оправдано в центъра на външната политика на САЩ. Така бе мотивирана и иракската война – с фатални последици. Тя струва живота на хиляди хора, на американския данъкоплатец – милиарди в трицифрено изражение, и не на последно място – значителна част от политическия престиж на Вашингтон. Грешките в иракската стратегия бяха междувременно признати от американска страна; защо и европейците не признаят своите грешки от времето на иракската криза? Специално безгрижната дипломация на червено-зеленото правителство в Берлин, с неговата концепция за “германския път”, която сдвоена с арогантността на Париж предизвика сериозно разстройство на презатлантическите отношения. Германският президент Кьолер е прав сега като напомня, че стабилизирането на Ирак е в интерес не само на американците и арабския свят, но и на европейците.

Но ако след 11 септември 2001 правителството Буш се беше захванало не само с Ирак и Афганистан, но и с решаването на хроничния израелско-палестински конфликт, престижът на САЩ в Близкия Изток може би нямаше да пострада повече. Показателно е, че сега Вашингтон изведнъж преоткри саудитския мирен план, който бе отхвърлен преди пет години както от Америка, така и от Израел. Американците се надяват с помощта на Риад да укрепят позициите на палестинския президент Абас, осигурявайки му повече арабска подкрепа на преговорите с Израел.

Под господството на глобалния спонсор на тероризма Ахмадинеджад, Иран днес е по-агресивен, отколкото при идването на власт на Буш, а Северна Корея се превръща постепенно в нещо като полуофициална ядрена сила. И двете страни работят за разрушаването на стратегическия баланс в съответния регион. Американците нямат нито военна, нито политическа възможност да пресекат тези действия.

Вместо да разширяват предпазливо НАТО, САЩ залагат на разширение на всяка цена, което накрая може не само да разводни алианса, но засяга и отчасти легитимните интереси на Русия. Човек няма нужда да е приятел на “кристалночистия демократ” Путин, за да проумее, че разполагането на американски войски и оръжейни системи в съседните на Русия страни предизвиква понятна загриженост в Москва.

От актуалната ръководна слабост на Америка печели най-вече Китай. Тази страна използва систематично плодовете от своя невиждан икономически растеж за превръщането си в глобална сила. Армията се преустройва в модерна сила със стратегически офанзивен потенциал. През тази година военният бюджет нараства официално с близо 15 процента, фактически обаче – с близо 19 процента.

САЩ явно не са в състояние да погасят едновременно няколко глобални огнища на напрежение. Президентът Буш с право дойде на власт тъкмо с това обещание за изграждане на глобален демократичен ред. Днес обаче ние виждаме една не силна, а слаба Америка. Западът не само, че не бива да се радва на това – Западът не може да си позволи това.