Американският Конгрес остава раздвоен по въпроса за Ирак

На продължилите почти цяла седмици дебати в Конгреса по въпроса за смисъла и безсмислието от изпращането на нови подкрепления в Ирак не бе излъчен категоричен победител. В петък демократите успяха наистина да наложат на Камарата на представителите своята необвързваща резолюция против изпращането на предвидените повече от 20 хиляди американски войници в Ирак. Но аналогичният им опит в Сената се провали поради липсата на кворум; за втори път този месец резолюция за Ирак бива неутрализирана от републиканското малцинство в горната камара на американския парламент.

Крайният резултат не е изненадващ, тъй като по време на дебатите се сблъскаха само стари, добре познати вече аргументи. Едните предупреждават за катастрофалните последствия от евентуално поражение в Ирак и настояват да се даде шанс на новата тактика за стабилизирането на столицата Багдад; другите казват, че 3100 убити американски войници са достатъчно, а за успеха на предвидените подкрепления нямало никаква гаранция. Те обръщат внимание и на актуалните допитвания, показващи, че мнозинството американци са против изпращането на нови войски.

Демократите не успяха обаче да сформират широко надпартийно мнозинство против иракската политика на Белия дом. В Сената те получиха подкрепа главно от републиканци, в чиито щати има силни демократически тенденции и където догодина предстоят избори. Някои сенатори от тази група се изложиха на подозрението, че позицията им спрямо иракската война се дължи главно на лични, чисто опортюнистични съображения. В Камарата на представителите демократите се надяваха, че ще съумеят да привлекат на своя страна повече републиканци, но тъй като повечето от последните останаха верни на Буш, цялата работа остави впечатлението за чисто партиен партизанлък.

Какво ще става оттук нататък е ясно само отчасти. Според новата председателка на Камарата Пелози, приетата там резолюция бележела “промяна на посоката в Ирак, водеща към край на боевете”, а американските войници щели скоро да се завърнат у дома си. Тази преценка обаче е твърде далеч от действителността. От становищата, заети от политиците в двете камари, не може да се очаква непосредствено политическо отражение. Те документират просто известния факт, че вследствие на изборите от миналата есен противниците на войната имат сега надмощие на Капитолия. Как ще използват те надмощието си ще се види едва на предстоящите дебати по бюджета.

Буш иска повече от 90 милиарда долара за бойните операции в Ирак и Афганистан. Радикалните противници на войната като демократа Джак Мурта, оглавяващ важния подкомитет за военния бюджет, желаят да обвържат отпускането на исканите пари с рестриктивни условия. Теоретически е възможно дори да възникне конституционен конфликт, защото президентът може да възприеме подобни условия като ограничение на правата си. Конгресът разполага обаче с неоспоримото право да спре изцяло финансирането на войната. Демократите демонстрираха това навремето по отношение на Виетнамската война. Но със своите общо взето беззъби проекторезолюции, Демократическата партия поема известен риск. В продължение на десетилетия тя имаше проблеми със своя възникнал по времето на Виетнамската война имидж на партия, клоняща към пацифизъм; сегашните дебати може да са циментирали този имидж още по-здраво.