Ал Кайда е по-опасна от всякога

“Основите” - което на арабски е “Ал Кайда” през последните пет години се промениха коренно и вече не са централнто ръководена и организирана структура със строги йерархични отношения. Ал Кайда вече не е онази мрежа от нишки, в чиито център се намират саудитския мултимилионер Осама бин Ладен и неговия египетски ментор и идеологически пример Айман ал Зауахири. Двамата отдавна са напуснали мрежата и са се укрили. По всяка вероятност някъде из граничните области между Пакистан и Афганистан, където явно се радват на гостоприемството на пакистански племена, срещу които Исламабад се страхува да предприеме радикални действия, а и САЩ не изпитват особено желание за подобно нещо. Пряка намеса на американците би довела до трудно представими последици в Пакистан и целия регион.

Бин Ладен и Зауахири станаха извънредно предпазливи: Те отдавна вече не разговарят помежду си по сателитни телефони, пощенските и парични канали са трудни и също така неясни, както и пътят на видео и аудиокасетите с послания на водачите на Ал Кайда.

Ръководството на Ал Кайда винаги до момента се е отличавало по това, че разпространява смесица от политически и религиозни послания, отправени към Запада. Преди обаче оттам се чуваха и конкретни заповеди за атентати : първо в Найроби и Дар ес Салам, после в Ню Йорк и Вашингтон. Веригата от атентати не е секнала откак Ал Кайда беше прогонена от Афганистан. Кървавите и следи отдавна се простират от Югоизточна Азия до Западна Европа и от Мароко до Ирак. Само че: отдавна вече тези деяния изглежда са плод на действията на самостоятелни групи и извършители, които нямат повече нужда да получават преки заповеди от бин Ладен, защото отдавна са се идентифицирали с целите, които изповядва “шейхът” – както почтително е наричан бин Ладен от своите привърженици.

Първоначално “бойците на Алаха” от Египет, Алжир, Саудитска Арабия, Йевен и други части на арабския свят искаха не просто да освободят Афганистан от съветската окупация. Те искаха в Хиндукуш да се упражняват за “освободителната си борба” у дома. Също като мюсюлманските братства, те отхвърляха своите собствени управници като нелегитимни и подготвяха свалянето им. Техните идеолози им втълпяваха, че режимите в арабския свят са така да се каже “по-малкото зло”, което съществува, само благодарение на поддръжката на “Голямото зло” - Западът и най-вече САЩ.

Вярата в тази теория се засили особено под влиянието на провала на опитите за атентати, извършени от завръщащи се от Афганистан бойци в Египет и Алжир. Когато и талибаните в Афганистан дойдоха на власт, започна масово завръщане на бойци от Афганистан. По онова време бин Ладен вече е основал първия си тренировъчен лагер за радикални ислямисти в Афганистан. Неговата цел вече не е толкова да свали от власт местните арабски режими, колкото да се бори срещу САЩ и Израел, както и целия Западен свят. Именно те – отдавна вече бяха поели ролята, заемана до преди от “неверниците” от Съветския Съюз. Западът и Щатите бяха обвинявани – и то не винаги без основание – че съзнателно и целеносачено потискат, експлоатират и държат в подчинение ислямския свят.

Подобни виждания намираха благодатна почва за разпространение сред милиони обезправени и отчаяни хора и в същата степен се увеличаваше и армията поддръжници на Осама бин Ладен – мъжът, който не се поколеба да се изправи срещу САЩ. Възхищение, на каквото в ислямския свят преди това отчасти са се радвали само единици и то временно : например Садам Хюсеин или в по-ново време Иранския президент Ахмадинеджад.

Поради променената стратегия на Ал Кайда - действията вече се командват не централно, а са резултат от активността на отделни, самостоятелни групи, стана още по-трудна и борбата срещу нея. Новост е също така, че извършителите на атентати се набират не винаги отвън и сред конспиративни усилия, а са лица , които допреди това не са попадали в полезрението на службите за сигурност. Тъкмо поради всичко това Ал Кайда е по-опасна, откогато и да било. Тя е непредвидима и непроницаема. В много отношения може би тя отдавна вече е повеч мит, отколкото конкретен противник.