Акции от Дойче Бан? Не, мерси.
9 октомври 2008Случай първи. Купуваме билети по интернет. Продавачът кой знае защо ги изпраща по пощата. Те не пристигат. Горещата телефонна линия съветва да купим нови билети на гишето, а после да осребрим неизползваните. Това се оказва невъзможно, защото влакът е само с резервации, а местата са свършили. Добре, но нали едно от местата е наше, купено по интернет? Много съжалявам, казва жената на гишето, но по интернет продава друга фирма. Ами обадете й се, за да потвърди резервацията. Много съжалявам, не може. Влакът се изнизва пред очите ни. Билетите по пощата пристигат на другия ден. На всичкото отгоре, издадени са не от гарата, която сме поръчали, а от съвсем друго място. Налагат се още две посещения на милата служителка от гишето, за да си набавим печати за цялата галиматия,
та дано някой ни върне парите …
Случай втори. Международният експрес за летището във Франкфурт просто не пристига. В последния момент (еднократно и само на немски) на перона съобщават, че е отменен. Следват трескави пътувания с такси до съседни възможни гари, всичко напразно. Билетът за влака изгаря, самолетният билет от Франкфурт през Любляна за Скопие – също. Общи загуби: един ден и стотици евро, да не говорим за провалените делови срещи. От Дойче Бан само вдигат рамене.
Вчера в служебната ми поща – луксозна брошура на Дойче Бан. Самохвалство велико. За 2007 година – оборот 31 милиарда евро, печалба – близо 4 милиарда. 2000 дъщерни фирми в 130 държави по света, 240 000 служители. И тъй нататък. Работата е в това, че концернът излиза на борсата, и то точно в момента, когато тя се тресе от гигантската глобална криза. Една четвърт от германските железници ще бъдат приватизирани, а потенциалните инвеститори анализират внимателно цифрите. Които наглед са прекрасни – кой няма да си купи акции от такова процъфтяващо предприятие? В Германия обаче
частичната приватизация на Дойче Бан се гледа под дебела и много критична лупа
Като се започне от въпроса дали такива стратегически важни браншове, такива насъщни за хората услуги наистина ще бъдат по-ефективни в частни ръце. Мине се през деликатния проблем със собствеността върху самата железопътна мрежа и се стигне до печалбите и цените на билетите. Защото – виж баналните истории по-горе – милиардите печалба на концерна се трупат за сметка на съкратени работни места и орязани услуги, за сметка на закъснения и хаос, за сметка на стреса и загубите, които е принуден да понася средностатистическият клиент.
Между другото, Дойче Бан се опита да въведе специална такса от няколко евро, ако си купуваш билета не по интернет, а на гишето. Вдигна се вой, опитът се провали, а онези, които са си купували билет по интернет и са го чакали като Михаля по пощата, се чудят и маят на железничарската наглост.