Акценти от германските медии на 11 септември

Според бонския Генерал Анцайгер пет години след атентатите вече е възможна известна историзация и постигането на дистанция – но не и голяма. Като същевременно не би могло да се прогнозира как ще продължи да се развива този процес в Съединените щати. Но може да се предположи, че един вид пауза в преработването на историята, в частност атентатите, би могла да настъпи едва тогава, когато Буш напусне президентския пуст. Тъй като ерата Буш и 11 септември, ужасът от нападенията и турбуленциите на радикалната политика отдавна са се смесили фатално. С Буш американците остават приковани към спомените за ужаса. Чак след него би било възможно да дойде и краят на травматизма.

Щутгартер Цайтунг пише, че е възможно терористите никога да не бъдат окончателно победени, но най-малкото би могла да им се отнеме почвата под краката. При което, обаче, Русия, например, би трябвало да предостави повече свобода на Чечения. Ирак би трябвало да бъде възстановен. Америка и Европа би трябвало да положат решителни усилия за установяването на мир в Близкия Изток, тъй като спорът между Израел и неговите съседи представлява ядрото на конфликта с арабско-ислямския свят. През последните години Америка и Израел очевидно са забравили една отдавнашна еврейска мъдрост, която гласи: Герой е този, който превръща врага си в свой приятел.

Продължавам със становището на Тагесшпигел: Разцеплението на запада, предизвикано от иракската война, бе трябвало да бъде окончателно преодоляно. И то не защото ние се борим срещу тях, а защото терористите имат шанс само тогава, когато ние потвърждаваме чувството им, че наистина са в състояние да подкопаят нашата ценностна система. Съединените щати и Европа са обединени от нещо повече от общата заплаха. Те трябва ясно да заявят, че са готови за диалог с исляма. Но има теми, които не подлежат на обсъждане: демокрацията, свободата на мненията и на вероизповеданията, равноправието, сигурността на Израел – ако трябва да се назоват няколко примера. Да, Осама бен Ладен е жив, неговата идеология продължава да намира поддръжници, в антитерористичната борба бяха направени значителни грешки. Но който се примирява по тези причини, предава самия себе си и отрича действителността.

Във връзка с петата годишнина от нападенията на 11 септември Нюрнбергер Цайтунг отбелязва, че ако американският президент иска да спечели обявената от самия него война срещу тероризма, би трябвало най-напред да покаже, че самият той има доверие в ценностите, които претендира да защитава: правото и свободата на западните демокрации. Но се получава точно обратното – имайки предвид кой създава тайните затвори на ЦРУ в “приятелските” държави, тъй като там биха могли безнаказано да се извършват издевателства, след което затворниците да бъдат транспортирани към точно толкова незаконния затвор в Гуантанамо, където да бъдат оставени да вегетират в контейнери.

Човекът никога не бива да служи като средство, оправдано от целта, дори и целта да изглежда добра – пише Хесише Алгемайне, подчертавайки, че именно с тази максима би трябвало да се съобразяват всички мерки, служещи на защитата от тероризма. В този случай много по-необходима е трезвата преценка, отколкото изпитваният понякога ужас у политиците пред заплахата. Не трябва да погребваме това, което искаме да защитим. И накрая – позицията на Вестдойче Цайтунг. А тя е – че мнозина реагират със злорадство на факта, че в момента Буш се явява направо един губещ. И ако от емоционална гледна точка това е допустимо, в никакъв случай не е разумно. Най-напред никой не би могъл да предскаже доколко германската политика би се радикализирала след един терористичен удар. Второ – слабостта на Америка отвори вакуум, в който много от средните сили се стремят да се превърнат във велики. А световната общност е изправена пред предизвикателство, което би предпочела да отбегне: какво би се случило ако един ден на разположение на терористите се окажат оръжия за масово унищожение? При това положение 11 септември би бил засенчен.