Акценти от германската преса на 31 юли

Визбаденер Курир изтъква, че въздушното нападение срещу селцето, и изобщо начинът, по който се води войната в Ливан, не могат да бъдат оправдани по никакъв начин. Вярно е, че при извършването на ракетните нападения срещу израелски градове и села шиитските милииции Хизбула използуват хора като живи щитове. Но една държава – най-малкото една демократична държава, не бива да отвръща на терористични атаки по същия начин. Смъртта на децата в Кана няма нищо общо със законната самоотбрана. Абендцайтунг цитира позицията на Израел – че отговорността за кръвопролитието в кана е на Хизбула – поради използуването на цивилни граждани като живи щитове. Но поне толкова отговорен е и този, когото всичко това оставя безразличен. Ужасяващата кървава баня в Кана няма да намали тероризма и с един милиметър, точно обратното – ще предизвика Хизбула допълнително. Незабавното прекратяване на огъня е по-наложително от всякога. Дори и израелският премиер Ехуд Олмерт да не го признава. Становището на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг е, че част от сегашната асиметрична война е използуването на цивилни граждани от Хизбула като живи щитове, но пък ливанският гняв, довел до отменянето на поканата към американския държавен секретар Кондълиза Райс да посети Бейрут и до щормуването на представителството на ООН в ливанската столица, е разбираем само донякъде. И броят на цивилните жертви в тази война е асиметричен – убитите ливанци са много повече от загиналите израелци. И очевидно е крайно време в играта да се намесят и сирийците. Дамаск даде да се разбере, че има готовност за разговори. Проектираното укротяване на Хизбула е трудно въобразимо без сирийците.

От гледна точка на разтърсващите картини, които ежедневно ни връхлитат от районите на сраженията, израелската аргументация, съгласно която в крайна сметка за кървавата баня в Кана вината е на Хизбула, понеже крие ракетите и оръжията в домовете на хората, не звучи никак убедително – отбелязва Нюрнбергер Нахрихтен. Позоваването и на разпръснатите от израелските военно-въздушни сили позиви не прави нещата да изглеждат по-добре. Чиста война няма. Затова и е крайно време дипломацията да се задейства, а оръжията да замлъкнат. Което се отнася и до милициите Хизбула, които трябва да прекратят ракетните си нападения срещу северен Израел.

Според Ландесцайтунг би било мъдро от страна на Израел, ако преосмисли стратегията си по отношение на установяването на временно примирие. От циничната гледна точка на шиитските терористи прецизната израелска бомба срещу селото Кана представлява пропаганден успех. Но десетките убити деца би трябвало да дадат на израелските стратези достатъчен повод сами да се запитат дали не губят мярката. Когато резултатът от една военна стратегия води дотам, че загиват повече невинни хора, отколкото врагове, изборът на средствата не би могъл да се смята за правилен.

Ето накрая и какво пише Зюддойче Цайтунг: Израел реагира във военен план така, като че ли нищо в близкия Изток не се е променило. Той продължава да игнорира общественото мнение в света, което е толкова решаващо за политическото пространство, в което враждуващите страни биха могли да седнат на масата на преговорите. Израел реагира твърдоглаво и безидейно. А уникалното политическо обстоятелство би трябвало да бъде използувано. Време е патронът – американците – да разяснят тази връзка, тъй като все още не е късно за реализацията на мирния план, който бе сътворен толкова трудно.