Акценти от германската преса на 25 януари

Ландсхутер Цайтунг е на мнението, че всичко говори за това, че последните две години от мандата на американския президент ще бъдат колкото сложни, толкова и вълнуващи. Докъде ли ще стигнат демократите, за да докарат президента до край и да предизвикат политическа промяна още преди следващите избори? Или пък – колко ли още сили има тексасецът, за да успее да приложи поне частично новите си концепции в практическата политика? На Америка не би могло да й се случи нищо по-лошо от взаимната блокада на Белия дом и на Конгреса. Независимо дали става дума за Ирак, за тероризма, за опазването на околната среда или за осигуряването на енергия, във всички сфери е спешно необходим конкретен напредък. Потребността от наваксване е огромна. Еслингер Цайтунг изтъква, че Буш игнорира гласа на избирателите, по-голямата част от които искат да бъде сложен край на войната в Ирак. Буш ще е в състояние да поддържа позицията си само дотогава, докато демократите не му спрат кранчето с парите. А те ще го сторят по-рано или по-късно. Силните президенти държат речи за състоянието на съюза, слабите – речи за състоянието на своето президентство – пише Ландесцайтунг Люнебург. Представителят на клана, натрупал милионите си от добива на нефт, имаше нужда от 6 години, за да разбере, че измененията на климата се дължат на намесата на човека. Само че основанията на Буш за подтик към пестене на енергия показват, че той както и преди се възприема като войнстващ президент – независимостта от Близкия изток трябва да бъде намалена. И Буш ни най-малко не се отвръща от лайтмотива на своето президентство – войната срещу терора. Затова и неговата замислена като мисия стратегия в Ирак остава непроменена: Оръжието трябва да донесе на страната демокрация или най-малкото – стабилност. Инатът на Буш възпрепятства всеки шанс за намирането на дипломатическо решение за Близкия изток. Положението на суперсилата е драматично. Във връзка със словото на Буш “За състоянието на съюза” Остзее Цайтунг пита – защо направо нещата не се формулират така: Този, които иска да разполага с нефт за по-дълго време, не би трябвало да води войни, а да изразходва по-икономично горивото и да разшири приложението на биоенергия. Но същевременно да се намали броят на войниците в Ирак, би било вече прекалено да се иска наведнъж. Но в крайна сметка и най-силният човек в света ще бъде принуден към това. И ако не от вече внесените в Камарата на представителите и в сената резолюции, то със сигурност – от недостига на средства. По този начин се сгъстяват необходимостите и става очевидно препокриването на американските интереси с интересите на глобалната защита на климата и с политиката за отслабване на напрежението.

В днешните си броеве германските вестници разискват и ситуацията на израелския президент Моше Кацав, обвинен в изнасилвания и злоупотреби с властта. Щутгартер Цайтунг посочва, че окалването на президентството засяга Израел в най-чувствителната точка. Страната още не е преодоляла шока от ливанската война, впоследствие на която паднаха множество глави сред военните. Освен това на политическото ръководство изглежда не му е достатъчно ясно как би могло да се реагира на хаоса отвъд защитната стена в палестинските области. Досега поне израелците можеха да живеят със сигурността, че врагът отвън обединява обществото, а сега вече народът трябва да започне да се съмнява в собствените си политици. Тъй като Кацав е само засега последният случай в дълга поредица политически скандали. Ханделсблат изтъква, че прокуратурата е сигурна в доказателствата, с които разполага, за да повдигне обвинения срещу президента Кацав. Подобно е и становището на повечето депутати. При това не става дума за предопределена вина – и за Кацав важи невинността до доказване на противното. Но – става дума за изгледа на цялостната политическа система в Израел, респективно – на държава. А той се влошава все повече в резултат на многобройните корупционни афери и скандали за измами във върха на политическото ръководство.